GDPR recitals (BG)

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 16 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет¹,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите²,

в съответствие с обикновената законодателна процедура³,

като имат предвид, че:

Защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни е основно право. Член 8, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата) и член 16, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предвиждат, че всеки има право на защита на личните му данни.

Принципите и правилата относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни следва, независимо от тяхното гражданство или местопребиваване, да са съобразени с техните основни права и свободи, и по-конкретно — с правото на защита на личните им данни. Настоящият регламент има за цел да допринесе за изграждането на пространство на свобода, сигурност и правосъдие и на икономически съюз, за постигането на икономически и социален напредък, за укрепването и сближаването на икономиките в рамките на вътрешния пазар, както и за благосъстоянието на хората.

Целта на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета⁴ е да се хармонизира защитата на основните права и свободи на физическите лица по отношение на дейностите по обработване на данни и да се осигури свободното движение на лични данни между държавите членки.

Обработването на лични данни следва да е предназначено да служи на човечеството. Правото на защита на личните данни не е абсолютно право, а трябва да бъде разглеждано във връзка с функцията му в обществото и да бъде в равновесие с другите основни права съгласно принципа на пропорционалност. Настоящият регламент е съобразен с всички основни права и в него се спазват свободите и принципите, признати от Хартата, както са залегнали в Договорите, и по-специално зачитането на личния и семейния живот, дома и комуникациите, защитата на личните данни, свободата на мисълта, съвестта и религията, свободата на изразяване на мнение и свободата на информацията, свободата на стопанската инициатива, правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, както и културното, религиозното и езиковото многообразие.

Икономическата и социална интеграция, произтичаща от функционирането на вътрешния пазар, доведе до съществено увеличение на трансграничните потоци от лични данни. Нарасна обменът на лични данни между публични и частни участници, включително физически лица, сдружения и предприятия в Съюза. Правото на Съюза предвижда националните органи в държавите членки да си сътрудничат и обменят лични данни, така че да са в състояние да изпълняват своите задължения или да изпълняват задачи от името на орган на друга държава членка.

Бързото технологично развитие и глобализацията създадоха нови предизвикателства пред защитата на личните данни. Значително нарасна мащабът на обмена и събирането на лични данни. Технологиите позволяват и на частните дружества, и на публичните органи да използват лични данни в безпрецедентни мащаби, за да упражняват дейността си. Физическите лица все по-често оставят лична информация, която е публично достъпна и в световен мащаб. Технологиите преобразиха както икономиката, така и социалния живот и следва да улесняват още повече свободното движение на лични данни в Съюза и предаването на данни до трети държави и международни организации, като същевременно гарантират високо ниво на защита на личните данни.

Тези промени изискват силна и по-съгласувана рамка за защита на данните в Съюза, подкрепена от силно правоприлагане, като се има предвид значението на изграждането на доверие, което да позволи на цифровата икономика да се развива на вътрешния пазар. Физическите лица следва да имат контрол върху собствените си лични данни. Правната и практическата сигурност за физическите лица, икономическите оператори и публичните органи следва да бъдат засилени.

Когато в настоящия регламент се предвиждат уточнения или ограничения на съдържащите се в него правила от правото на държавите членки, държавите членки могат, доколкото това е необходимо с оглед на последователността и разбираемостта на националните разпоредби за лицата, по отношение на които те се прилагат, да включат елементи на настоящия регламент в собственото си право.

Въпреки че целите и принципите на Директива 95/46/ЕО ѝ дават солидна основа, тя не предотврати фрагментирането на прилагането на защитата на данни в Съюза, нито правната несигурност и широко разпространеното в обществото схващане, че съществуват значителни рискове за защитата на физическите лица, по-специално по отношение на дейностите онлайн. Разликите в осигуреното в държавите членки ниво на защита на правата и свободите на физическите лица, по-специално на правото на защита на личните данни, във връзка с обработването на лични данни в държавите членки, могат да възпрепятстват свободното движение на лични данни в рамките на Съюза. Поради това тези разлики може да представляват препятствие за осъществяването на икономически дейности на равнището на Съюза, да нарушават конкуренцията и да възпрепятстват органите при изпълнението на техните отговорности съгласно правото на Съюза. Различието в нивата на защита се дължи на съществуването на разлики при въвеждането и прилагането на Директива 95/46/ЕО.

За да се гарантира последователно и високо ниво на защита на физическите лица, както и за да се премахнат препятствията пред движението на лични данни в Съюза, нивото на защита на правата и свободите на физическите лица във връзка с обработването на такива данни следва да бъде равностойно във всички държави членки. Следва да се гарантира последователно и еднородно прилагане в рамките на Съюза на правилата за защита на основните права и свободи на физическите лица във връзка с обработването на лични данни. По отношение на обработването на лични данни, необходимо за спазване на правно задължение, за изпълнение на задача от обществен интерес или при упражняване на официалните правомощия, предоставени на администратора на лични данни, на държавите членки следва да се позволи да запазят или да въведат национални разпоредби, които да уточняват по-нататък реда за прилагане на правилата на настоящия регламент. Наред с общите и хоризонтални актове относно защитата на данните, с които се прилага Директива 95/46/EО, държавите членки имат и специално секторно законодателство в области, които се нуждаят от по-специфични разпоредби. Настоящият регламент оставя и известна свобода на действие на държавите членки да конкретизират съдържащите се в него правила, включително по отношение на обработването на специални категории лични данни (чувствителни данни). В този смисъл настоящият регламент не изключва право на държавите членки, което определя обстоятелствата за специални случаи на обработване, включително по-точно определяне на условията, при които обработването на лични данни е законосъобразно.

Ефективната защита на личните данни в рамките на Съюза изисква укрепване и подробно описание на правата на субектите на данните и задълженията на онези, които обработват и определят обработването на личните данни, както и еквивалентни правомощия за наблюдение и гарантиране на спазването на правилата за защита на личните данни и еквивалентни санкции за нарушенията в държавите членки.

В член 16, параграф 2 от ДФЕС се възлага на Европейския парламент и Съвета да установят правилата относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни, както и правилата, засягащи свободното движение на лични данни.

За да се гарантира съгласувано ниво на защита на физическите лица в целия Съюз и да се попречи на различията да възпрепятстват свободното движение на лични данни в рамките на вътрешния пазар, е необходим регламент, който да осигурява правна сигурност и прозрачност за икономическите оператори, включително за микропредприятията и малките и средните предприятия, и да предоставя на физическите лица във всички държави членки еднакви по степен законно приложими права и задължения и отговорности за администраторите и обработващите лични данни, както и да осигури последователно наблюдение на обработването на лични данни, еквивалентни санкции във всички държави членки и ефективно сътрудничество между надзорните органи на различните държави членки. За доброто функциониране на вътрешния пазар е необходимо свободното движение на лични данни в рамките на Съюза да не се ограничава, нито забранява по причини, свързани със защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни. За да се отчете особеното положение на микропредприятията и малките и средните предприятия, в настоящия регламент е включена дерогация за организации с по-малко от 250 служители по отношение на воденето на регистър. Освен това, институциите и органите на Съюза, както и държавите членки и техните надзорни органи се приканват да вземат предвид специфичните нужди на микропредприятията и малките и средните предприятия при прилагането на настоящия регламент. Разбирането на понятието за микропредприятия и малки и средни предприятия следва да се основава на член 2 от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията⁵.

Защитата, предоставена с настоящия регламент, следва да се прилага за физическите лица, независимо от тяхното гражданство или местопребиваване, във връзка с обработването на техните лични данни. Настоящият регламент не обхваща обработването на лични данни, които засягат юридически лица, и по-специално предприятия, установени като юридически лица, включително наименованието и правната форма на юридическото лице и данните за връзка на юридическото лице.

За да се избегне създаването на сериозен риск от заобикаляне на закона, защитата на физическите лица следва да бъде технологично неутрална и следва да не зависи от използваната техника. Защитата на физическите лица следва да се прилага за обработването на лични данни с автоматични средства, както и за ръчното им обработване, ако личните данни се съхраняват или са предназначени да се съхраняват в регистър с лични данни. Досиетата или групите от досиета, както и заглавните им страници, които не са структурирани съгласно специфични критерии, не следва да попадат в обхвата на настоящия регламент.

Настоящият регламент не се прилага за въпросите на защитата на основните права и свободи или на свободното движение на лични данни, свързани с дейности, които са извън приложното поле на правото на Съюза, например дейности в областта на националната сигурност. Настоящият регламент не се прилага за обработването на лични данни от държавите членки, когато извършват дейности във връзка с общата външна политика и политика на сигурност на Съюза.

Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета⁶ се прилага за обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза. Регламент (ЕО) № 45/2001 и другите правни актове на Съюза, приложими за такова обработване на лични данни, следва да бъдат адаптирани към принципите и правилата, установени в настоящия регламент и прилагани съобразно настоящия регламент. С цел да се осигури силна и съгласувана рамка за защита на данните в Съюза, след приемането на настоящия регламент следва да се направят необходимите адаптации на Регламент (ЕО) № 45/2001, за да се даде възможност за едновременното му прилагане с настоящия регламент.

Настоящият регламент не се прилага за обработването на лични данни от физическо лице в рамките на изцяло лична дейност или дейност в рамките на домакинството, която следователно няма връзка с професионална или търговска дейност. Личните дейности или дейностите в рамките на домакинството биха могли да включват воденето на кореспонденция и поддържането на адресни указатели или участието в социални мрежи и онлайн дейности, предприети в контекста на тези дейности. Настоящият регламент обаче се прилага за администратори или обработващи лични данни, които осигуряват средствата за обработване на лични данни при такива лични дейности или дейности в рамките на домакинството.

Защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване, както и свободното движение на такива данни, са предмет на специален правен инструмент на Съюза. Следователно настоящият регламент не следва да се прилага за дейности по обработване на лични данни за такива цели. Обработването на лични данни от страна на публичните органи по силата на настоящия регламент, когато е за тези цели, обаче следва да бъде уредено с по-специфичен правен акт на Съюза, а именно с Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета⁷. Държавите членки могат да възлагат на компетентните органи по смисъла на Директива (ЕС) 2016/680 други задачи, чието изпълнение не е свързано задължително с целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и предотвратяването им, така че обработването на лични данни за тези цели, доколкото то е в обхвата на правото на Съюза, попада в приложното поле на настоящия регламент.

По отношение на обработването на лични данни от тези компетентни органи за цели, попадащи в обхвата на настоящия регламент, държавите членки следва да могат да запазят или да въведат по-конкретни разпоредби, за да адаптират прилагането на разпоредбите на настоящия регламент. Подобни разпоредби могат да определят по-точно специфичните изисквания относно обработването на личните данни от тези компетентни органи за посочените други цели, като се взема предвид конституционната, организационната и административната структура на съответната държава членка. Когато обработването на лични данни от частни структури попада в приложното поле на настоящия регламент, регламентът следва да предвижда възможност при определени условия държавите членки да наложат със закон ограничения върху определени задължения и права, ако такова ограничение представлява необходима и пропорционална мярка в едно демократично общество за защита на конкретни значими интереси, включително обществената сигурност и предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и предотвратяването им. Това е от значение например в рамките на дейностите срещу изпирането на пари или на дейностите на съдебномедицинските лаборатории.

Макар настоящият регламент да се прилага, inter alia, спрямо дейностите на съдилищата и други съдебни органи, в правото на Съюза или в правото на държава членка могат да се определят конкретно операциите и процедурите по обработване на лични данни от съдилищата и другите съдебни органи. Компетентността на надзорните органи не следва да обхваща обработването на лични данни, когато съдилищата действат при изпълнение на своите съдебни функции, за да се гарантира независимостта на съдебната власт при изпълнението на съдебните ѝ задължения, включително вземането на решения. Следва да е възможно да се повери надзорът на такива операции по обработване на данни на специални органи в рамките на съдебната система на държавата членка, които по-конкретно следва да осигурят спазването на правилата на настоящия регламент, да повишават осведомеността сред членовете на съдебното съсловие за техните задължения по силата на настоящия регламент и да се занимават с жалбите във връзка с такива операции по обработване на данни.

Настоящият регламент не засяга прилагането на Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета⁸, и по-специално разпоредбите относно междинните доставчици на услуги в членове 12—15 от посочената директива. Тази директива има за цел да допринесе за нормалното функциониране на вътрешния пазар, като осигурява свободното движение на услуги на информационното общество между държавите членки.

Всякакъв вид обработване на лични данни в контекста на дейностите на мястото на установяване на администратор или на обработващ лични данни в Съюза следва да се извършва в съответствие с настоящия регламент, независимо от това дали самото обработване се извършва в рамките на Съюза. Установяването предполага ефективното и действителното упражняване на дейност по силата на стабилни договорености. Правната форма на тези договорености, независимо дали става въпрос за клон или дъщерно дружество с правосубектност, не е определящ фактор в това отношение.

За да се гарантира, че физическите лица не са лишени от защитата, на която те имат право по силата на настоящия регламент, обработването на лични данни на субекти на данни, които се намират в Съюза, от администратор или обработващ лични данни, който не е установен в Съюза, следва да подлежи на разпоредбите на настоящия регламент в случаите, когато дейностите по обработване на данни са свързани с предлагането на стоки или услуги на такива субекти на данни, независимо дали това е свързано с плащане. За да се установи дали този администратор или обработващ лични данни предлага стоки или услуги на субекти на данни, които се намират в Съюза, следва да бъде уточнено дали е очевидно, че администраторът или обработващият данни възнамерява да предлага услуги на субекти на данни в една или повече държави членки в Съюза. Като се има предвид, че само достъпността на уебсайт на посредник в Съюза, на администратора или обработващия данни, на електронен адрес или на други данни за контакт или използването на език, който по правило се използва в третата държава, където е установен администраторът, са недостатъчни за удостоверяване на такова намерение, фактори като използването на език или парична единица, които по правило се използват в една или повече държави членки, наред с възможността за поръчване на стоки и услуги на този друг език или споменаването на потребители или ползватели, които се намират в Съюза, могат да свидетелстват за това, че администраторът възнамерява да предлага стоки или услуги на субекти на данни в Съюза.

Обработването на лични данни на субекти на данни, които се намират в Съюза, от администратор или обработващ лични данни, който не е установен в Съюза, следва също да се урежда от настоящия регламент, когато е свързано с наблюдението на поведението на такива субекти на данни, доколкото тяхното поведение се проявява в рамките на Съюза. С цел да се определи дали дадена дейност по обработване може да се смята за наблюдение на поведението на субектите на данни, следва да се установи дали физическите лица се следят в интернет, включително да се установи евентуално последващо използване на техники за обработване на лични данни, които се състоят в профилиране на дадено физическо лице, по-специално с цел да се вземат отнасящи се до него решения или да се анализират или предвиждат неговите лични предпочитания, поведение и начин на мислене.

Когато правото на дадена държава членка се прилага по силата на международното публично право, настоящият регламент следва да се прилага и спрямо администратор, който не е установен в Съюза, например ако е установен в дипломатическа мисия или консулска служба на държава членка.

Принципите за защита на данните следва да се прилагат по отношение на всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано. Личните данни, които са били подложени на псевдонимизация, които могат да бъдат свързани с дадено физическо лице чрез използването на допълнителна информация, следва да се считат за информация, отнасяща се до физическо лице, което може да бъде идентифицирано. За да се определи дали дадено физическо лице може да бъде идентифицирано, следва да се вземат предвид всички средства, като например подбирането на лица за извършване на проверка, с които е най-вероятно да си послужи администраторът или друго лице, за да идентифицира пряко или непряко даденото физическо лице. За да се установи дали има достатъчна вероятност дадени средства да бъдат използвани за идентифициране на физическото лице, следва да се вземат предвид всички обективни фактори, като разходите и количеството време, необходими за идентифицирането, като се отчитат наличните към момента на обработване на данните технологии и технологичните развития. Поради това принципите на защита на данните не следва да се прилагат по отношение на анонимна информация, т.е. информация, която не е свързана с идентифицирано или подлежащо на идентифициране физическо лице, или по отношение на лични данни, които са анонимизирани по такъв начин, че субектът на данните да не може или вече не може да бъде идентифициран. Ето защо настоящият регламент не се отнася за обработването на такава анонимна информация, включително за статистически или изследователски цели.

Настоящият регламент не следва да се прилага за личните данни на починали лица. Държавите членки могат да предвидят правила във връзка с обработването на лични данни на починали лица.

Прилагането на псевдонимизация на личните данни може да намали рисковете за съответните субекти на данни и да помогне на администраторите и на обработващите лични данни да изпълняват своите задължения за защита на данните. Изричното въвеждане на псевдонимизация в настоящия регламент не е предназначено да изключи други мерки за защита на данните.

За да се създадат стимули за прилагане на псевдонимизация при обработването на лични данни, като същевременно се дава възможност за общ анализ, мерките за псевдонимизация следва да са възможни при един и същи администратор на данни, когато той е взел необходимите технически и организационни мерки, за да се гарантира при съответната обработка, че настоящият регламент е приложен и че допълнителната информация, свързваща личните данни с конкретен субект на данните, се съхранява отделно. Администраторът, който обработва личните данни, следва да посочва упълномощените лица в рамките на същия администратор на данни.

Физическите лица могат да бъдат свързани с онлайн идентификатори, предоставени от техните устройства, приложения, инструменти и протоколи, като адресите по интернет протокол (IP адреси) или идентификаторите, наричани бисквитки, или други идентификатори, например етикетите за радиочестотна идентификация. По този начин може да бъдат оставени следи, които в съчетание по-специално с уникални идентификатори и с друга информация, получена от сървърите, може да се използват за създаването на профили на физическите лица и за тяхното идентифициране.

Публични органи, пред които се разкриват лични данни в съответствие с правно задължение за упражняване на официалната им функция, например данъчни и митнически органи, звена за финансово разследване, независими административни органи или органи за финансовите пазари, отговарящи за регулирането и надзора на пазарите на ценни книжа, не следва да се разглеждат като получатели, ако получават лични данни, които са необходими за провеждането на конкретно разследване от общ интерес, в съответствие с правото на Съюза или на държава членка. Исканията за разкриване на данни, изпратени от публичните органи, следва винаги да бъдат в писмена форма, да са обосновани и да засягат само отделни случаи и не следва да се отнасят до целия регистър с лични данни или да водят до свързване на регистри на лични данни. Обработването на личните данни от посочените публични органи следва да е в съответствие с приложимите правила за защита на данните съобразно целите на обработването.

Съгласие следва да се дава чрез ясно утвърдителен акт, с който да се изразява свободно дадено, конкретно, информирано и недвусмислено заявление за съгласие от страна на субекта на данни за обработване на свързани с него лични данни, например чрез писмена декларация, включително по електронен път, или устна декларация. Това може да включва отбелязване с отметка в поле при посещението на уебсайт в интернет, избиране на технически настройки за услуги на информационното общество или друго заявление или поведение, което ясно показва, че субектът на данни е съгласен с предложеното обработване на неговите лични данни. Поради това мълчанието, предварително отметнатите полета или липсата на действие не следва да представляват съгласие. Съгласието следва да обхваща всички дейности по обработване, извършени за една и съща цел или цели. Когато обработването преследва повече цели, за всички тях следва да бъде дадено съгласие. Ако съгласието на субекта на данни трябва да се даде след искане по електронен път, искането трябва да е ясно, сбито и да не нарушава излишно използването на услугата, за която се предвижда.

Често в момента на събиране на данните целта на обработването на лични данни за научноизследователски цели не може да бъде напълно определена. Поради това на субектите на данни следва да бъде дадена възможност да дадат съгласието си за определени области на научни изследвания, когато те са в съответствие с признатите етични норми, отнасящи се за научните изследвания. Субектите на данни следва да имат възможност да дадат съгласието си само за определени области на научни изследвания или части от научноизследователски проекти, доколкото позволява преследваната цел.

Генетичните данни следва да се определят като лични данни, свързани с наследени или придобити генетични белези на дадено физическо лице, които са получени в резултат на анализ на биологична проба от въпросното физическо лице, по-специално чрез хромозомен анализ, анализ на дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК) или на рибонуклеиновата киселина (РНК) или анализ на всеки друг елемент, позволяващ получаване на равностойна информация.

Личните данни за здравословното състояние следва да обхващат всички данни, свързани със здравословното състояние на субекта на данните, които разкриват информация за физическото или психическото здравословно състояние на субекта на данните в миналото, настоящето или бъдещето. Това включва информация относно физическото лице, събрана в хода на регистрацията за здравни услуги или тяхното предоставяне, както е посочено в Директива 2011/24/EС на Европейския парламент и на Съвета⁹, на същото физическо лице; номер, символ или характеристика, определени за дадено физическо лице с цел уникалното му идентифициране за здравни цели; информация, получена в резултат от изследването или прегледа на част от тялото или на телесно вещество, включително от генетични данни и биологични проби; и всякаква информация, например за заболяване, увреждане, риск от заболяване, медицинска история, клинично лечение или физиологично или биомедицинско състояние на субекта на данните, независимо от източника на информация, като например лекар или друг медицински специалист, болница, медицинско изделие или ин витро диагностично изследване.

Основното място на установяване на администратор на данни в Съюза следва да бъде мястото в Съюза, където се намира централното му управление в Съюза, освен ако решенията относно целите и средствата за обработването на лични данни не се вземат на друго място на установяване на администратора на данни в Съюза, в който случай това друго място на установяване следва да се счита за основното място на установяване. Основното място на установяване на администратор в Съюза следва да се определя съгласно обективни критерии и следва да означава ефективното и действително упражняване на управленски дейности, определящи основните решения по отношение на целите и средствата за обработване на данни по силата на стабилни договорености. Този критерий не следва да зависи от това дали обработването на лични данни се извършва на това място. Наличието и употребата на технически средства и технологии за обработване на лични данни или дейностите по обработване не представляват сами по себе си основно място на установяване и следователно не са определящи критерии за понятието основно място на установяване. Основното място на установяване на обработващия лични данни следва да бъде мястото, където се намира централното му управление в Съюза, а ако няма централно управление в Съюза, мястото в Съюза, където се осъществяват основните дейности по обработването. В случаи, когато участват и администратор, и обработващ лични данни, компетентният водещ надзорен орган следва да остане надзорният орган на държавата членка, в която се намира основното място на установяване на администратора, а надзорният орган на обработващия лични данни следва да се счита за засегнат надзорен орган и този надзорен орган следва да участва в процедурата за сътрудничество, предвидена в настоящия регламент. При всички положения надзорните органи на държавата членка или държавите членки, където е установен обработващият лични данни, не следва да се считат за засегнати надзорни органи, когато проектът за решение засяга единствено администратора. Когато обработването се извършва от група предприятия, основното място на установяване на контролиращото предприятие следва да се счита за основно място на установяване на групата предприятия, с изключение на случаите, в които целите и средствата на обработването на данни се определят от друго предприятие.

Дадена група предприятия следва да обхваща контролиращо предприятие и контролираните от него предприятия, като контролиращото предприятие следва да бъде предприятие, което може да упражнява доминиращо влияние върху другите предприятия въз основа на това, че има например право на собственост или финансово участие, или въз основа на правилата за неговото управление или правомощието да прилага правила за защита на личните данни. Предприятие, което осъществява контрол на обработването на лични данни в свързани с него предприятия, следва да се разглежда, заедно с тези предприятия,като група предприятия.

На децата се полага специална защита на личните данни, тъй като те не познават достатъчно добре съответните рискове, последици и гаранции, както и своите права, свързани с обработването на лични данни. Тази специална защита следва да се прилага по-специално за използването на лични данни на деца за целите на маркетинга или за създаване на личностни или потребителски профили и събирането на лични данни по отношение на деца при ползване на услуги, предоставяни пряко на деца. Съгласието на носещия родителска отговорност не следва да е необходимо в контекста на пряко предлаганите на деца услуги за превенция и консултиране.

Всяко обработване на лични данни следва да бъде законосъобразно и добросъвестно. За физическите лица следва да е прозрачно по какъв начин отнасящи се до тях лични данни се събират, използват, консултират или обработват по друг начин, както и в какъв обхват се извършва или ще се извършва обработването на данните. Принципът на прозрачност изисква всяка информация и комуникация във връзка с обработването на тези лични данни да бъде лесно достъпна и разбираема и да се използват ясни и недвусмислени формулировки. Този принципа се отнася в особена степен за информацията, която получават субектите на данни за самоличността на администратора и целите на обработването, и за допълнителната информация, гарантираща добросъвестно и прозрачно обработване на данните по отношение на засегнатите физически лица и тяхното право да получат потвърждение и уведомление за съдържанието на свързани с тях лични данни, които се обработват. Физическите лица следва да бъдат информирани за рисковете, правилата, гаранциите и правата, свързани с обработването на лични данни, и за начините, по които да упражняват правата си по отношение на обработването. По-специално, конкретните цели, за които се обработват лични данни, следва да бъдат ясни и законни и определени към момента на събирането на личните данни. Личните данни следва да са адекватни, релевантни и ограничени до необходимото за целите, за които се обработват. Това налага по-специално да се гарантира, че срокът, за който личните данни се съхраняват, е ограничен до строг минимум. Личните данни следва да се обработват, единствено ако целта на обработването не може да бъде постигната в достатъчна степен с други средства. С цел да се гарантира, че срокът на съхранение на личните данни не е по-дълъг от необходимия, администраторът следва да установи срокове за тяхното изтриване или периодичен преглед. Следва да бъдат предприети всички разумни мерки, за да се гарантира, че неточните лични данни се коригират или заличават. Личните данни следва да се обработват по начин, който гарантира подходяща степен на сигурност и поверителност на личните данни, включително за предотвратяване на непозволен достъп до лични данни и до оборудване за тяхното обработване или за предотвратяване на използването им.

За да бъде обработването законосъобразно, личните данни следва да бъдат обработвани въз основа на съгласието на съответния субект на данни или на друго легитимно основание, установено по законодателен път в настоящия регламент или в друг правен акт на Съюза или на държава членка, както е посочено в настоящия регламент, включващо необходимостта от спазване на правното задължение, наложено на администратора на лични данни, или необходимостта от изпълнение на договор, по който субектът на данни е страна или с оглед предприемане на стъпки по искане на субекта на данни преди встъпване в договорни отношения.

Когато в настоящия регламент се прави позоваване на правно основание или законодателна мярка, това не налага непременно приемането на законодателен акт от парламент, без с това да се засягат изискванията съгласно конституционния ред на съответната държава членка. Такова правно основание или законодателна мярка обаче следва да бъдат ясни и точни и прилагането им следва да бъде предвидимо за лицата, за които се прилагат, в съответствие с практиката на Съда на Европейския съюз ( Съдът) и на Европейския съд по правата на човека.

Когато обработването се извършва въз основа на съгласието на субекта на данните, администраторът следва да може да докаже, че субектът на данните е дал съгласието си за операцията по обработване. По-специално, в случай на писмена декларация по друг въпрос, с гаранциите следва да се обезпечи, че субектът на данни е информиран за това, че дава съгласието си, и в каква степен го дава. В съответствие с Директива 93/13/EИО на Съвета¹⁰ следва да бъде осигурена предварително съставена от администратора декларация за съгласие в разбираема и лесно достъпна форма, на ясен и прост език, която не следва да съдържа неравноправни клаузи. За да бъде съгласието информирано, субектът на данни следва да знае поне самоличността на администратора и целите на обработването, за които са предназначени личните данни. Съгласието не следва да се разглежда като свободно дадено, ако субектът на данни няма истински и свободен избор и не е в състояние да откаже или да оттегли съгласието си, без това да доведе до вредни последици за него.

За да се гарантира, че е дадено свободно, съгласието не следва да представлява валидно правно основание за обработването на лични данни в конкретна ситуация, когато е налице очевидна неравнопоставеност между субекта на данните и администратора, по-специално когато администраторът е публичен орган, поради което изглежда малко вероятно съгласието да е дадено свободно при всички обстоятелства на конкретната ситуация. Смята се, че съгласието не е дадено свободно, ако не се предоставя възможност да бъде дадено отделно съгласие за различните операции по обработване на лични данни, макар и да е подходящо в конкретния случай, или ако изпълнението на даден договор, включително предоставянето на услуга, се поставя в зависимост от даването на съгласие, въпреки че това съгласие не е необходимо за изпълнението.

Обработването на данни следва да е законосъобразно, когато то е необходимо в контекста на договор или при намерение за сключване на договор.

Когато обработването се извършва в съответствие с правно задължение, наложено на администратора на лични данни, или когато обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняване на официални правомощия, за обработването следва да има основание в правото на Съюза или в правото на държава членка. Настоящият регламент не изисква за всяко отделно обработване конкретен законодателен акт. Може да е достатъчен законодателен акт като основание за няколко операции по обработване на данни, основаващи се на правно задължение, наложено на администратора на лични данни, или когато обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняване на официални правомощия. Правото на Съюза или на държава членка следва да определя също и целта на обработването. Нещо повече, в това право биха могли да се посочат общите условия на настоящия регламент, които определят законосъобразността на обработването на лични данни, да се установяват спецификациите за определянето на администратора на лични данни, видът данни, които подлежат на обработване, съответните субекти на лични данни, образуванията, пред които могат да бъдат разкривани лични данни, ограниченията по отношение на целите, периодът на съхранение и други мерки за гарантиране на законосъобразното и добросъвестно обработване. Също така в правото на Съюза или на държава членка следва да се определи дали администраторът на лични данни, изпълняващ задача от обществен интерес или упражняващ официални правомощия, следва да бъде публичен орган или друго физическо или юридическо лице, субект на публичното право или когато това е оправдано поради съображения от обществен интерес, включително за здравни цели, като например общественото здраве и социалната закрила и управлението на здравните служби субект на частното право, като например професионално сдружение.

Обработването на лични данни следва да се счита за законосъобразно и когато е необходимо, за да се защити интерес от първостепенно значение за живота на субекта на данните или на друго физическо лице. Обработването на лични данни единствено въз основа на жизненоважен интерес на друго физическо лице следва да се състои по принцип, само когато обработването не може явно да се базира на друго правно основание. Някои видове обработване могат да обслужват както важни области от обществен интерес, така и жизненоважните интереси на субекта на данните, например когато обработването е необходимо за хуманитарни цели, включително за наблюдение на епидемии и тяхното разпространение или при спешни хуманитарни ситуации, по-специално в случай на природни или причинени от човека бедствия.

Законните интереси на даден администратор, включително на администратор, пред когото може да бъдат разкрити лични данни, или на трета страна могат да предоставят правно основание за обработването, при условие че интересите или основните права и свободи на съответния субект на данни нямат преимущество, като се вземат предвид основателните очаквания на субектите на данни въз основа на техните взаимоотношения с администратора.Такъв законен интерес може да е налице, когато например между субекта на данни и администратора на лични данни съществува съответното определено взаимоотношение, например когато субектът на данни е клиент или подчинен на администратора на лични данни. При всички случаи, за установяването на законен интерес би била необходима внимателна преценка, включително дали субектът на данни може по времето и в контекста на събирането на данни основателно да очаква, че може да се осъществи обработване на личните данни за тази цел. Интересите и основните права на субекта на данни биха могли по-конкретно да имат преимущество пред интереса на администратора, когато личните данни се обработват при обстоятелства, при които субектите на данни основателно не очакват по-нататъшна обработка. Като се има предвид, че е задължение на законодателя да уреди със закон правното основание за обработването на лични данни от публичните органи, това правно основание не следва да се прилага спрямо обработването на данни от публичните органи при изпълнението на техните задачи. Обработването на лични данни, строго необходимо за целите на предотвратяването на измами, също представлява законен интерес на съответния администратор на данни. Обработването на лични данни за целите на директния маркетинг може да се разглежда като осъществявано поради законен интерес.

Администратори, които представляват част от група предприятия или институции, свързана с централен орган, могат да имат законен интерес да предадат личните данни в рамките на групата предприятия за вътрешни административни цели, включващи обработването на лични данни на клиенти или служители. Общите принципи на предаването на лични данни на предприятие, разположено в трета държава, в рамките на група предприятия, остават непроменени.

Обработването на лични данни в степен, която е строго необходима и пропорционална на целите на гарантирането на мрежовата и информационната сигурност, т.е. способността на дадена мрежа или информационна система да издържа, със съответно равнище на доверие, на случайни събития или неправомерни или злонамерени действия, които повлияват на наличността, автентичността, целостта и поверителността на съхраняваните или предаваните лични данни, както и на сигурността на свързаните услуги, предлагани или достъпни посредством тези мрежи и системи, от страна на публични органи, екипи за незабавно реагиране при компютърни инциденти (ЕНРКИ), екипи за реагиране при инциденти с компютърната сигурност (ЕРИКС), доставчици на мрежи и услуги за електронни съобщения и доставчици на технологии и услуги за сигурност, представлява законен интерес на съответния администратор на данни. Това може да включва например предотвратяването на непозволен достъп до електронни съобщителни мрежи и разпространение на зловреден софтуер и спиране на атаки с цел отказване на услугите и вреди за компютрите и електронните съобщителни системи.

Обработването на лични данни за цели, различни от тези, за които първоначално са събрани личните данни, следва да бъде разрешено единствено когато обработването е съвместимо с целите, за които първоначално са събрани личните данни. В такъв случай не се изисква отделно правно основание, различно от това, с което е било разрешено събирането на личните данни. Ако обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или свързана с упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора на лични данни, в правото на Съюза или в правото на държава членка могат да бъдат определени и уточнени задачите и целите, за които по-нататъшното обработване следва да се счита за съвместимо и законосъобразно. По-нататъшното обработване за целите на архивирането в обществен интерес,за целите на научни или исторически изследвания, или за статистически цели следва да се разглежда като съвместими законосъобразни операции по обработване. Правното основание, предвидено от правото на Съюза или правото на държава членка за обработване на лични данни, може да предостави и правно основание за по-нататъшно обработване. За да установи дали дадена цел на по-нататъшно обработване е съвместима с целта, за която първоначално са събрани личните данни, администраторът на лични данни, след като е спазил всички изисквания относно законосъобразността на първоначалното обработване, следва да отчете, inter alia,, всички връзки между тези цели и целите на предвиденото по-нататъшно обработване, в какъв контекст са събрани личните данни, по-специално основателните очаквания на субектите на данните въз основа на техните взаимоотношения с администратора по отношение на по-нататъшно използване на личните данни, естеството им, последствията от предвиденото по-нататъшно обработване на данни за субектите на данни и наличието на подходящи гаранции при операциите по първоначалното и предвиденото по-нататъшно обработване.

Когато субектът на данните е дал съгласието си или когато обработването се основава на правото на Съюза или правото на държава членка, което представлява необходима и пропорционална мярка в едно демократично общество, за да се гарантират по-специално важни цели от широк обществен интерес, на администратора следва да се позволи да обработва по-нататък личните данни, независимо от съвместимостта на целите. Във всеки случай, прилагането на принципите, установени в настоящия регламент, и по-специално информирането на субекта на данните относно тези други цели и относно неговите права, включително правото да възрази, следва да бъдат гарантирани. Съобщаването от администратора за евентуални престъпни деяния или заплахи за обществената сигурност и предаването на съответните лични данни в отделни случаи или в няколко случая, свързани с едно и също престъпно деяние или заплахи за обществената сигурност, на компетентен орган следва да се разглеждат като част от законния интерес, преследван от администратора. Въпреки това, подобно предаване, което е от законен интерес за администратора, или по-нататъшно обработване на лични данни следва да бъдат забранени, ако обработването не е съвместимо с никакво правно, професионално или друго обвързващо задължение за пазене на тайна.

На личните данни, които по своето естество са особено чувствителни от гледна точка на основните права и свободи, се полага специална защита, тъй като контекстът на тяхното обработване би могъл да създаде значителни рискове за основните права и свободи. Посочените лични данни следва да включват личните данни, разкриващи расов или етнически произход, като използването на понятието расов произход в настоящия регламент не означава, че Съюзът приема теориите, които се опитват да установят съществуването на отделни човешки раси. Обработването на снимки не следва систематично да се счита за обработване на специални категории лични данни, тъй като снимките се обхващат от определението за биометрични данни единствено когато се обработват чрез специални технически средства, позволяващи уникална идентификация или удостоверяване на автентичността на дадено физическо лице. Тези лични данни не следва да се обработват, освен ако обработването не е разрешено в определени случаи, предвидени в настоящия регламент, като се има предвид, че в правото на държавите членки могат да бъдат определени специфични разпоредби за защита на данните с цел да се адаптира прилагането на съдържащите се в настоящия регламент правила за спазване на правно задължение или за изпълнение на задача от обществен интерес или свързана с упражняването на официални правомощия, предоставени на администратора на лични данни. В допълнение към конкретните изисквания за такова обработване следва да се прилагат общите принципи и другите правила, залегнали в настоящия регламент, по-специално по отношение на условията за законосъобразно обработване. Дерогации от общата забрана за обработване на такива специални категории лични данни следва изрично да бъдат предвидени, inter alia, когато субектът на данните даде изричното си съгласие или във връзка с конкретни нужди, по-специално когато обработването се извършва в хода на законната дейност на някои сдружения или фондации, чиято цел е да се позволи упражняването на основните свободи.

Дерогация от забраната за обработване на специални категории лични данни също следва бъде разрешена, когато е предвидена в правото на Съюза или правото на държава членка, и при подходящи гаранции, така че да бъдат защитени личните данни и други основни права, когато съображения, свързани с обществения интерес, оправдават това, по-специално обработването на лични данни в областта на трудовото право, правото в областта на социалната закрила, включително пенсиите, както и за целите на сигурността, наблюдението и предупрежденията в сферата на здравеопазването, предотвратяването или контрола на заразните болести и други сериозни заплахи за здравето. Такава дерогация може да се извърши за здравни цели, включително общественото здраве и управлението на здравните услуги, особено с цел да се гарантират качеството и рентабилността на използваните процедури за уреждане на искове за обезщетения и услуги в системата за здравно осигуряване, или за целите на архивирането в обществен интерес, за целите на научни или исторически изследвания, или за статистически цели. Чрез дерогация следва да се даде възможност да се обработват и такива лични данни, когато е необходимо, с цел установяване, упражняване или защита на правни претенции, независимо дали това е в рамките на съдебна, административна или друга извънсъдебна процедура.

Специални категории лични данни, които се нуждаят от по-голяма защита, могат да бъдат обработвани единствено за здравни цели, когато е необходимо тези цели да бъдат постигнати в полза на отделни физически лица и на обществото като цяло, по-специално в рамките на управлението на услугите и системите за здравеопазване или социални грижи, включително обработването от страна на органите за управление и от централните национални здравни органи на такива данни за целите на контрола на качеството, информацията за управлението и общото наблюдение на национално и местно равнище на системата за здравеопазване или социални услуги, както и за осигуряване на непрекъснатост на здравното обслужване или на социалните услуги и на трансграничното здравно обслужване или за целите на сигурността, наблюдението и предупрежденията в сферата на здравеопазването, или за целите на архивирането в обществен интерес, за целите на научни или исторически изследвания или за статистически цели въз основа на правото на Съюза или националното право, което трябва да отговаря на цел от обществен интерес, както и за проучванията в областта на общественото здраве, провеждани в обществен интерес. Поради това настоящият регламент следва да предвижда хармонизирани условия за обработването на специални категории лични данни за здравословното състояние по отношение на специфични нужди, по-специално когато обработването на тези данни се извършва за определени цели, свързани със здравето, от лица, обвързани от правното задължение за професионална тайна. Правото на Съюза или националното право следва да предвижда конкретни и подходящи мерки за защита на основните права и личните данни на физическите лица. Държавите членки следва да разполагат с възможност да запазят или да въведат допълнителни условия, включително ограничения, по отношение на обработването на генетични, биометрични или данни за здравословното състояние. Това обаче не следва да възпрепятства свободното движение на лични данни в рамките на Съюза, когато тези условия се прилагат за трансгранично обработване на такива данни.

Обработването на специални категории лични данни може да е необходимо по съображения от обществен интерес в областта на общественото здраве, без съгласието на субекта на данните. Такова обработване следва да бъде предмет на подходящи и конкретни мерки с оглед защита на правата и свободите на физическите лица. В този контекст понятието обществено здраве следва да се тълкува по смисъла на Регламент (ЕО) № 1338/2008 на Европейския парламент и на Съвета¹¹ и означава всички елементи, свързани със здравето, а именно здравословно състояние, включително заболеваемост и инвалидност, решаващи фактори, които оказват влияние върху това здравословно състояние, потребности от здравно обслужване, средства, отделени за здравно обслужване, предоставяне на здравни грижи и всеобщ достъп до тях, разходи и финансиране на здравното обслужване, както и причини за смъртност. Такова обработване на данни за здравето по съображения от обществен интерес не следва да води до обработването на лични данни за други цели от трети страни като работодатели или застрахователни дружества и банки.

Освен това обработването на лични данни от официални органи за постигането на целите, определени в конституционното право или в международното публично право, на официално признати религиозни сдружения се извършва по съображения от обществен интерес.

Когато демократичната система в дадена държава членка предполага по време на предизборна дейност политическите партии да събират лични данни за политическите възгледи на гражданите, обработването на тези данни може да бъде разрешено по съображения от обществен интерес, при условие че са предвидени подходящи гаранции.

Ако обработваните от администратора лични данни не му позволяват да идентифицира дадено физическо лице, администраторът на данни не следва да е задължен да се сдобие с допълнителна информация, за да идентифицира субекта на данните единствено с цел спазване на някоя от разпоредбите на настоящия регламент. Администраторът обаче не следва да отказва да приеме допълнителна информация, подадена от субекта на данни, за да подпомогне упражняването на неговите права. Идентификацията следва да включва цифровата идентификация на субекта на данни, например чрез механизъм за удостоверяване на автентичността, като използването от субекта на данни на една и съща информация за удостоверяване на идентичността при регистрация за онлайн услуга, предлагана от администратора на лични данни.

Принципът на прозрачност изисква всяка информация както за обществеността, така и за субекта на данните да бъде в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма и да се използват ясни и недвусмислени формулировки, а в допълнение когато е необходимо, да се използва и визуализация. Тази информация може да бъде представена в електронна форма, например чрез уебсайт, когато е адресирана до обществеността. Това важи в особена степен за ситуации, където нарастването на участниците и технологичната сложност на тази практика правят трудно за субекта на данни да узнае и разбере дали се събират свързани с него лични данни, от кого и с каква цел, като в случая на онлайн рекламите. Като се има предвид, че на децата се полага специална защита, когато обработването е насочено към дете, всяка информация и комуникация следва да се предоставя с ясни и недвусмислени формулировки, които да бъдат лесноразбираеми за детето.

Следва да бъдат предвидени ред и условия за улесняване на упражняването на правата на субектите на данни съгласно настоящия регламент, включително механизми за искане, и ако е приложимо — получаване, без заплащане, по-специално на достъп до, коригиране или изтриване на лични данни и упражняване на правото на възражение. Администраторът следва да предостави и средства за подаване на искания по електронен път, особено когато личните данни се обработват електронно. Администраторът следва да бъде задължен да отговоря на исканията на субекта на данни без ненужно забавяне и най-късно в рамките на един месец, както и да посочи причините, ако не възнамерява да се съобрази с тези искания.

Принципите на добросъвестно и прозрачно обработване изискват субектът на данни да бъде информиран за съществуването на операция по обработване и за нейните цели. Администраторът следва да предостави на субекта на данните всяка допълнителна информация, която е необходима, за да се гарантира добросъвестно и прозрачно обработване на данните, като се вземат предвид конкретните обстоятелства и контекст, в които се обработват личните данни. Освен това субектът на данни следва да бъде информиран за извършването на профилиране и за последствията от това профилиране. Когато личните данни се събират от субекта на данни, той следва да бъде информиран и за това дали е задължен да предостави личните данни и за последствията, в случай че не ги предостави. Тази информация може да бъде предоставена в комбинация със стандартизирани икони, така че по лесно видим, разбираем и ясно четим начин да се представи съдържателен преглед на планираното обработване. Ако иконите се представят в електронен вид, те следва да бъдат машинночитаеми.

Информацията за обработването на лични данни, свързани със субекта на данните, следва да му бъде предоставена в момента на събирането ѝ от субекта на данните или ако личните данни са получени от друг източник — в рамките на разумен срок, в зависимост от обстоятелствата на конкретния случай. В случаите, в които личните данни могат да бъдат законно разкрити на друг получател, субектът на данните следва да бъде информиран, когато личните данни се разкриват за първи път на получателя. Когато администраторът възнамерява да обработва личните данни за цел, различна от тази, за която те са събрани, той следва да предостави на субекта на данните преди това по-нататъшно обработване информация за въпросната друга цел и друга необходима информация. Когато на субекта на данните не може да се предостави информация за произхода на личните данни поради използването на различни източници, се представя обобщена информация.

Не е необходимо обаче да се налага задължение за предоставяне на информация, когато субектът на данни вече разполага с информацията, когато записването или разкриването на личните данни е изрично предвидено със закон или когато предоставянето на информация на субекта на данни се окаже невъзможно или изисква непропорционално големи усилия. Такъв би бил случаят по-специално когато обработването се извършва за целите на архивирането в обществен интерес, за целите на научни или исторически изследвания, или за статистически цели. В този контекст следва да бъде взет предвид броят на субектите на данни, актуалността на данните и съответните установени гаранции.

Всяко физическо лице следва да има право на достъп до събраните лични данни, които го засягат, и да упражнява това право лесно и на разумни интервали, за да бъде осведомено за обработването и да провери законосъобразността му. Това включва правото на субектите на данни на достъп до данните за здравословното им състояние, например данните в медицинските им досиета, които съдържат информация като диагнози, резултати от прегледи, становища на лекуващите лекари и проведени лечения или извършени операции. Поради това всеки субект на данни следва да има правото да е запознат и да получава информация, по-специално относно целите, за които се обработват личните данни, когато е възможно — срока, за който се обработват личните данни, получателите на личните данни,логиката на автоматизираното обработване на личните данни и последствията от такова обработване, най-малкото когато се извършва на основата на профилиране. Когато е възможно, администраторът следва да може да предоставя достъп от разстояние до сигурна система, която да предоставя на субекта на данните пряк достъп до неговите лични данни. Това право не следва да влияе неблагоприятно върху правата или свободите на други лица, включително върху търговската тайна или интелектуалната собственост, и по-специално върху авторското право за защита на софтуера. Тези съображения обаче не следва да представляват отказ за предоставяне на цялата информация на съответния субект на данни. Когато администраторът обработва голямо количество информация относно субекта на данни, администраторът следва да може да поиска от субекта на данните, преди да бъде предадена информацията, да посочи точно информацията или дейностите по обработването, за които се отнася искането.

Администраторът следва да използва всички разумни мерки за проверка на самоличността на субекта на данни, който иска достъп, по-специално по отношение на онлайн услугите и онлайн идентификаторите. Администраторът не следва да запазва лични данни с единствената цел да може да реагира на евентуални искания.

Субектът на данни следва да има право на коригиране на личните данни, свързани с него, както и правото да бъде забравено, когато запазването на тези данни е в нарушение на настоящия регламент или на правото на Съюза или правото на държава членка, под чиято юрисдикция е администраторът. По-специално, субектът на данни следва да има право личните му данни да се изтриват и да не бъдат обработвани повече, когато личните данни престанат да бъдат необходими с оглед на целите, за които те са били събрани или обработвани по друг начин, когато субектът на данните е оттеглил своето съгласие или е възразил срещу обработването на лични данни, свързани с него, или когато обработването на личните му данни по друг начин не е в съответствие с настоящия регламент. Това право е важно особено когато субектът на данни е дал съгласието си като дете и не е осъзнавал напълно рисковете, свързани с обработването, и впоследствие желае да премахне такива лични данни, особено когато са в интернет. Субектът на данни следва да може да упражни това право независимо от факта, че вече не е дете. По-нататъшното запазване на личните данни обаче следва да бъде законно, ако е необходимо за упражняване на правото на свобода на изразяване на мнение и правото на информация, за спазване на правно задължение, за изпълнение на задача от обществен интерес или при изпълнение на официални функции, възложени на администратора, по причини от публичен интерес в областта на общественото здравеопазване, за целите на архивирането в обществен интерес,за целите на научни или исторически изследвания, или за статистически цели, или за установяване, упражняване или защита на правни искове.

С цел утвърждаване на правото да бъдеш забравен в онлайн средата, правото на изтриване следва да бъде разширено, като от администратора, който е направил личните данни обществено достъпни, следва да се изисква да уведоми администраторите, които обработват такива лични данни, да изтрият всякакви връзки към тези лични данни или техните копия или реплики. За тази цел администраторът следва да предприеме разумни мерки, като вземе предвид наличните технологии и средствата на разположение на администратора, в това число технически мерки, за да информира администраторите, които обработват личните данни, за искането на субекта на данните.

Методите за ограничаване на обработването на лични данни биха могли да включват, inter alia, временно преместване на избраните лични данни в друга система за обработване, прекратяване на достъпа на ползвателите до тях, или временно премахване на публикуваните данни от уебсайт. В автоматизираните регистри на лични данни ограничаването на обработването следва по принцип да бъде осигурено с технически средства, така че личните данни да не подлежат на операции по по-нататъшно обработване и да не могат да се променят. Фактът, че обработването на лични данни е ограничено, следва да бъде ясно посочен в системата.

С цел допълнително засилване на контрола над собствените данни, когато обработването на лични данни става по автоматичен начин, субектът на данните следва да има и правото да получава отнасящите се до него лични данни, които той е предоставил на администратора, в структуриран, широко използван, пригоден за машинно четене и оперативно съвместим формат, и да ги предава на друг администратор. Администраторите следва да бъдат насърчавани да разработват оперативно съвместими формати, които позволяват преносимост на данните. Това право следва да се прилага, когато субектът на данни е предоставил личните данни въз основа на собственото си съгласие или обработването е необходимо поради договорно задължение. Правото не следва да се прилага, когато обработването се базира на правно основание, различно от съгласие или договор. Поради самото си естество това право не следва да бъде упражнявано по отношение на администратори, обработващи данни в изпълнение на обществените си задължения. Ето защо това право не следва да се прилага, когато обработването на личните данни е необходимо за спазване на правно задължение, на което е подчинен администраторът, или за изпълнение на задача от обществен интерес, или при упражняване на официално правомощие, предоставено на администратора. Правото на субекта на данни да предава или получава отнасящи се до него лични данни не следва да поражда задължение за администраторите да възприемат или поддържат технически съвместими системи за обработване. Когато в определен пакет от лични данни е засегнат повече от един субект на данни, правото личните данни да бъдат получавани следва да не засяга правата и свободите на други субекти на данни в съответствие с настоящия регламент. Освен това, това право не следва да засяга правото на субекта на данни на изтриване на лични данни и ограниченията на това право, както е посочено в настоящия регламент, и по-специално не следва да включва изтриването на лични данни относно субекта на данните, които той е предоставил в изпълнение на договор, в степента и за сроковете, за които личните данни са необходими за изпълнението на този договор. Когато това е технически осъществимо, субектът на данни следва да има право на пряко прехвърляне на личните данни от един администратор към друг.

Когато личните данни биха могли да се обработват законно, тъй като обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официално правомощие, предоставено на администратора, или по съображения, свързани със законните интереси на администратора или на трета страна, всеки субект на данни следва все пак да има право на възражение срещу обработването на лични данни, свързани с неговото конкретно положение. Администраторът следва да докаже, че неговите неоспорими законни интереси имат преимущество пред интересите или основните права и свободи на субекта на данни.

Когато личните данни се обработват за целите на директния маркетинг, субектът на данни следва да има право безплатно и по всяко време да направи възражение срещу такова обработване, включително профилиране, доколкото то е свързано с директния маркетинг, независимо дали става въпрос за първоначално или по-нататъшно обработване. Субектът на данни изрично следва да бъде уведомен за съществуването на това право, което му се представя по ясен начин и отделно от всяка друга информация.

Субектът на данни следва да има право да не бъде обект на решение, което може да включва мярка, за оценка на свързани с него лични аспекти единствено въз основа на автоматично обработване, и което поражда правни последствия за него или го засяга също толкова значително, като например автоматичен отказ на онлайн искания за кредит или електронни практики за набиране на персонал без човешка намеса. Това обработване включва профилиране, което се състои от всякакви форми на автоматизирано обработване на лични данни за оценка на личните аспекти във връзка с дадено физическо лице, по-специално анализирането или прогнозирането на различни аспекти, имащи отношение към резултатите в работата на субекта на данни, икономическото състояние, здравето, личните предпочитания или интереси, благонадеждността или поведението, местоположението или движенията, когато то поражда правни последствия по отношение на лицето или го засяга също толкова значително. Въпреки това, вземането на решения въз основа на такова обработване, включително профилиране, следва да бъде позволено, когато е изрично разрешено от правото на Съюза или правото на държава членка, под чиято юрисдикция е администраторът, включително за целите на наблюдението и предотвратяването на измами и укриването на данъци, осъществявани в съответствие с разпоредбите, стандартите и препоръките на институциите на Съюза или националите надзорни органи, и за гарантиране на сигурността и надеждността на услугите, предоставяни от администратора, или когато е необходимо за сключването или изпълнението на договор между субект на данни и администратор, или когато субектът на данни е дал изричното си съгласие. Във всеки случай такова обработване следва да подлежи на подходящи гаранции, които следва да включват конкретна информация за субекта на данните и правото на човешка намеса, на изразяване на мнение, на получаване на обяснение за решението, взето в резултат на такава оценка и на обжалване на решението. Такава мярка не следва да се отнася до дете.

С цел да се осигури добросъвестно и прозрачно обработване по отношение на субекта на данните, като се отчитат конкретните обстоятелства и контекстът, при които се обработват личните данни, администраторът следва да използва подходящи математически или статистически процедури за профилирането, да прилага съответните технически и организационни мерки, по-специално за да гарантира, че факторите, които водят до неточности в личните данни, се коригират, а рискът от грешки се свежда до минимум, да защити личните данни по начин, който отчита потенциалните заплахи за интересите и правата на субекта на данните, и да предотврати, inter alia, ефект на дискриминация за физическите лица въз основа на тяхната раса или етнически произход, политически възгледи, вероизповедание или убеждения, членство в синдикални организации, генетичен или здравен статус или сексуална ориентация или обработване, от което произтичат мерки с такъв ефект. Автоматизираното вземане на решения и профилирането на базата на специални категории лични данни следва да бъде разрешено само при определени условия.

Профилирането се подчинява на правилата на настоящия регламент относно обработването на лични данни, например правните основания за обработването или принципите за защитата на данни. Европейският комитет по защита на данните, създаден с настоящия регламент (Комитетът), следва да може да издава насоки в това отношение.

Ограничения относно специални принципи и относно правото на информация, достъп до, и коригиране или изтриване на лични данни, правото на преносимост на данните, правото на оспорване на решения, основани на профилиране, както и уведомяването на субекта на данни за нарушение на сигурността на личните данни и определени свързани с това задължения на администраторите, могат да бъдат налагани от правото на Съюза или от правото на държава членка, доколкото това е необходимо и пропорционално в едно демократично общество с оглед защитата на обществената сигурност, включително защитата на човешкия живот, особено при природни или предизвикани от човека бедствия, предотвратяването, разследването и наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително защитата срещу заплахи пред обществената сигурност и тяхното предотвратяване, или нарушения на етичните кодекси при регламентираните професии, други важни цели от общ обществен интерес на Съюза или на държава членка, и по-специално важен икономически или финансов интерес на Съюза или на държава членка, поддържането на публичен регистър поради причини от широк обществен интерес, по-нататъшното обработване на архивирани лични данни с цел предоставяне на конкретна информация, свързана с политическото поведение по време на бивши режими в тоталитарни държави или защитата на субекта на данни или на правата и свободите на други лица, включително социалната защита, общественото здраве и хуманитарните цели. Тези ограничения следва да бъдат в съответствие с изискванията, определени в Хартата и в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

Следва да бъдат установени отговорностите и задълженията на администратора за всяко обработване на лични данни, извършено от администратора или от негово име. По-специално, администраторът следва да е длъжен да прилага подходящи и ефективни мерки и да е в състояние да докаже, че дейностите по обработването са в съответствие с настоящия регламент, включително ефективността на мерките. Тези мерки следва да отчитат естеството, обхвата, контекста и целите на обработването, както и риска за правата и свободите на физическите лица.

Рискът за правата и свободите на физическите лица, с различна вероятност и тежест, може да произтича от обработване на лични данни, което би могло да доведе до физически, материални или нематериални вреди, по-специално когато обработването може да породи дискриминация, кражба на самоличност или измама с фалшива самоличност, финансови загуби, накърняване на репутацията, нарушаване на поверителността на лични данни, защитени от професионална тайна, неразрешено премахване на псевдонимизация, или други значителни икономически или социални неблагоприятни последствия; или когато субектите на данни могат да бъдат лишени от свои права и свободи или от упражняване на контрол върху своите лични данни; когато се обработват лични данни, които разкриват расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения, членство в професионална организация, и обработването на генетични данни, данни за здравословното състояние или данни за сексуалния живот или за присъди и нарушения или свързани с тях мерки за сигурност; когато се оценяват лични аспекти, по-специално анализиране или прогнозиране на аспекти, отнасящи се до представянето на работното място, икономическото положение, здравето, личните предпочитания или интереси, надеждността или поведението, местонахождението или движенията в пространството, с цел създаване или използване на лични профили; когато се обработват лични данни на уязвими лица, по-специално на деца; или когато обработването включва голям обем лични данни и засяга голям брой субекти на данни.

Вероятността и тежестта на риска за правата и свободите на субекта на данни следва да се определят с оглед на естеството, обхвата, контекста и целта на обработването. Рискът следва да се оценява въз основа на обективна оценка, с която се определя дали операцията по обработването на данни води до риск или до висок риск.

Насоки за прилагането на подходящи мерки и за доказване на съответствие от страна на администратора или обработващия лични данни, особено по отношение на идентифицирането на риска, свързан с обработването, оценката по отношение на произход, естество, вероятност и тежест и определянето на добри практики за ограничаване на риска, биха могли да се предоставят по-специално чрез одобрени кодекси на поведение, одобрени механизми за сертифициране, насоки на Комитета или чрез указания, предоставени от длъжностното лице за защита на данните. Комитетът може също да издава насоки относно операции по обработване, за които се счита, че е малко вероятно да доведат до висок риск за правата и свободите на физическите лица, и да даде указания какви мерки могат да бъдат достатъчни в такива случаи за преодоляването на такъв риск.

Защитата на правата и свободите на физическите лица с оглед на обработването на лични данни изисква приемане на подходящи технически и организационни мерки, за да се гарантира изпълнението на изискванията на настоящия регламент. За да може да докаже съответствието с настоящия регламент, администраторът следва да приеме вътрешни политики и да приложи мерки, които отговарят по-специално на принципите за защита на данните на етапа на проектирането и защита на данните по подразбиране. Такива мерки могат да се изразяват, inter alia, в свеждане до минимум на обработването на лични данни, псевдонимизиране на лични данни на възможно най-ранен етап, прозрачност по отношение на функциите и обработването на лични данни, създаване на възможност за субекта на данни да наблюдава обработването на данни, възможност за администратора да създава и подобрява елементите на сигурността. При разработването, проектирането, подбора и използването на приложения, услуги и продукти, които се основават на обработване на лични данни или обработват лични данни, за да изпълнят функцията си, производителите на продукти, услуги и приложения следва да бъдат насърчавани да вземат предвид правото на защита на лични данни при разработването и проектирането на такива продукти, услуги и приложения и като отчитат надлежно достиженията на техническия прогрес, да се уверят, че администраторите и обработващите лични данни са в състояние да изпълняват своите задължения за защита на данните. Принципите на защита на данните на етапа на проектирането и по подразбиране следва да се вземат предвид и в контекста на процедурите за възлагане на обществени поръчки.

Защитата на правата и свободите на субектите на данни, както и отговорността и задълженията на администраторите и обработващите лични данни, а също и по отношение на наблюдението и мерките от страна на надзорните органи, изискват ясно определяне на отговорностите съгласно настоящия регламент, включително когато администраторът определя целите и средствата на обработването съвместно с други администратори или когато дадена операция по обработване се извършва от името на даден администратор.

Когато даден администратор или обработващ лични данни, който не е установен в Съюза, обработва лични данни на субекти на данни, които се намират в Съюза, и дейностите му по обработването са свързани с предлагането на стоки или услуги, независимо дали от субекта на данни се изисква плащане, на такива субекти на данни в Съюза или за наблюдението на тяхното поведение, доколкото поведението им се проявява в рамките на Съюза, администраторът или обработващият лични данни следва да определи представител, освен ако обработването не засяга само отделни случаи, не включва мащабно обработване на специалните категории лични данни или обработване на лични данни, свързани с присъди и нарушения и няма вероятност да породи риск за правата и свободите на физическите лица, предвид естеството, контекста, обхвата и целите на обработването, или ако администраторът е публичен орган или структура. Представителят следва да действа от името на администратора или обработващия лични данни, а надзорният орган може да се обръща към него. Представителят следва да бъде посочен изрично от администратора или от обработващия лични данни с писмен мандат да действа от негово име във връзка с неговите задължения съгласно настоящия регламент. Посочването на такъв представител не засяга отговорностите или задълженията на администратора или на обработващия лични данни съгласно настоящия регламент. Този представител следва да изпълнява задачите си в съответствие с получения от администратора или обработващия лични данни мандат, включително да си сътрудничи с компетентните надзорни органи във връзка с всяко действие, което предприема, за да се осигури спазването на настоящия регламент. Посоченият представител следва да бъде обект на правоприлагащи процедури, в случай на нарушение от страна на администратора или обработващия лични данни.

За да се гарантира спазването на изискванията на настоящия регламент по отношение на обработването, извършвано от обработващия лични данни от името на администратора, когато на обработващия се възлагат дейности по обработването, администраторът следва да използва само такива обработващи лични данни, които предоставят достатъчни гаранции, по-специално по отношение на експертни знания, надеждност и ресурси, че ще предприемат технически и организационни мерки, които отговарят на изискванията на настоящия регламент, включително на изискванията за сигурността на обработването. Придържането от страна на обработващия лични данни към одобрен кодекс на поведение или одобрен механизъм за сертифициране може да се използва като елемент за доказване, че са спазени задълженията на администратора. Извършването на обработването от обработващ лични данни следва да се урежда с договор или друг правен акт, съгласно правото на Съюза или правото на държава членка, който обвързва обработващия лични данни с администратора, регламентира предмета и продължителността на обработването, естеството и целите на обработването, вида лични данни и категориите субекти на данни, като се вземат предвид конкретните задачи и отговорности на обработващия лични данни в контекста на обработването, което следва да се извърши, както и рискът за правата и свободите на субекта на данни. Администраторът и обработващият лични данни могат да изберат да използват индивидуален договор или стандартни договорни клаузи, приети или пряко от Комисията, или от надзорен орган в съответствие с механизма за съгласуваност и впоследствие приети от Комисията. След приключване на обработването от името на администратора, обработващият личните данни следва, по избор на администратора, да ги върне или заличи, освен ако не е налице изискване за съхраняване на личните данни по силата на правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо обработващия лични данни.

За да докаже спазването на настоящия регламент, администраторът или обработващият данни следва да поддържа документация за дейностите по обработване, за които той е отговорен. Всеки администратор и обработващ лични данни следва да е длъжен да си сътрудничи с надзорния орган и да му осигури достъп до тази документация при поискване, за да може да бъде използвана за наблюдение на тези операции по обработване.

С цел да се поддържа сигурността и да се предотврати обработване, което е в нарушение на настоящия регламент, администраторът или обработващият лични данни следва да извърши оценка на рисковете, свързани с обработването, и да предприеме мерки за ограничаване на тези рискове, например криптиране. Тези мерки следва да гарантират подходящо ниво на сигурност, включително поверителност, като се вземат предвид достиженията на техническия прогрес и разходите по изпълнението спрямо рисковете и естеството на личните данни, които трябва да бъдат защитени. При оценката на риска за сигурността на данните следва да се разгледат рисковете, произтичащи от обработването на лични данни, като случайно или неправомерно унищожаване, загуба, промяна, неправомерно разкриване, или достъп до предадени, съхранявани или обработвани по друг начин лични данни, което може по-конкретно да доведе до физически, материални или нематериални вреди.

За да се подобри спазването на настоящия регламент, когато има вероятност операциите по обработването да доведат до висок риск за правата и свободите на физическите лица, администраторът следва да отговаря за изготвянето на оценка на въздействието върху защитата на личните данни, за да се оценят по-специално произходът, естеството, спецификата и степента на този риск. Резултатите от оценката следва да бъдат взети предвид, когато се определят съответните мерки, за да се докаже, че обработването на лични данни отговаря на изискванията на настоящия регламент. Когато в оценка на въздействието върху защитата на личните данни е указано, че операциите по обработването водят до висок риск, който администраторът не може да ограничи с подходящи мерки от гледна точка на налични технологии и разходи за прилагане, преди обработването следва да се осъществи консултация с надзорния орган.

Нарушаването на сигурността на лични данни може, ако не бъде овладяно по подходящ и навременен начин, да доведе до физически, материални или нематериални вреди за физическите лица, като загуба на контрол върху личните им данни или ограничаване на правата им, дискриминация, кражба на самоличност или измама с фалшива самоличност, финансови загуби, неразрешено премахване на псевдонимизацията, накърняване на репутацията, нарушаване на поверителността на лични данни, защитени от професионална тайна, или всякакви други значителни икономически или социални неблагоприятни последствия за засегнатите физически лица. Поради това, веднага след като установи нарушение на сигурността на личните данни, администраторът следва да уведоми надзорния орган за нарушението на сигурността на личните данни без ненужно забавяне и когато това е осъществимо — не по-късно от 72 часа след като е разбрал за него, освен ако администраторът не е в състояние да докаже в съответствие с принципа на отчетност, че няма вероятност нарушението на сигурността на личните данни да доведе до риск за правата и свободите на физическите лица. Когато такова уведомление не може да бъде подадено в срок от 72 часа, то следва да посочва причините за забавянето и че информацията може да се подаде поетапно без ненужно допълнително забавяне.

Администраторът следва да уведоми субекта на данни за нарушението на сигурността на личните данни без ненужно забавяне, когато има вероятност нарушението на сигурността на личните данни да доведе до висок риск за правата и свободите на физическото лице, за да му се даде възможност да предприеме необходимите предпазни мерки. В уведомлението следва да се посочва естеството на нарушението на сигурността на личните данни, както и да се дават препоръки на засегнатото физическо лице за това как да ограничи потенциалните неблагоприятни последици. Такива уведомления до субектите на данни следва да бъдат правени веднага щом това е разумно осъществимо и в тясно сътрудничество с надзорния орган, като се спазват насоките, предоставени от него или от други съответни органи, като правоприлагащите органи. Така например необходимостта да се ограничи непосредственият риск от вреди би наложила незабавното уведомяване на субектите на данните, докато необходимостта от предприемането на целесъобразни мерки срещу продължаването на нарушения на сигурността на личните данни или срещу подобни нарушения би оправдало по-дълги срокове за уведомлението.

Следва да се установи дали са били приложени всички подходящи мерки за технологична защита и организационни мерки, за да се определи незабавно дали е налице нарушение на лични данни и своевременно да се информират надзорният орган и субектът на данни. Фактът, че уведомлението е направено без ненужно забавяне следва да бъде установен, като се отчитат по-конкретно естеството и тежестта на нарушението на личните данни и последиците и неблагоприятното въздействие от него върху субекта на данни. Такова уведомление може да доведе до намесата на надзорния орган в съответствие със задачите и правомощията, които са му предоставени с настоящия регламент.

При установяване на подробни правила за формàта и процедурите, приложими за уведомяването за нарушения на сигурността на личните данни, следва да се отдаде необходимото внимание на обстоятелствата, свързани с нарушението, включително дали личните данни са били защитени чрез подходящи технически мерки за защита, ефективно ограничаващи вероятността за измама с фалшива самоличност или други форми на злоупотреба. Освен това при такива правила и процедури следва да се отчитат законните интереси на правоприлагащите органи, когато ранното разкриване може ненужно да попречи при разследването на обстоятелствата, свързани с нарушението на сигурността на личните данни.

В Директива 95/46/ЕО се предвижда общо задължение за уведомяване на надзорните органи относно обработването на лични данни. Това задължение създава административна и финансова тежест и невинаги е допринасяло за подобряването на защитата на личните данни. Ето защо такива неправещи разграничения общи задължения за уведомяване следва да бъдат премахнати и заменени с ефективни процедури и механизми, които да са насочени към онези видове операции по обработване, които има вероятност да доведат до висок риск за правата и свободите на физическите лица поради своето естество, обхват, контекст и цели. Такива могат да бъдат операциите по обработване, които по-конкретно включват използването на нови технологии или представляват нов вид технологии и при които преди това от администратора не е извършвана оценка на въздействието върху защитата на данните или които стават необходими предвид времето, изминало от първоначалното обработване.

В такива случаи, преди обработването администраторът следва да извърши оценка на въздействието върху защитата на данните, за да се оценят конкретната вероятност и тежестта на високия риск, като се вземат предвид естеството, обхватът, контекстът и целите на обработването и източниците на риска. Посочената оценка на въздействието следва да включва по-специално предвидените мерки, гаранции и механизми за ограничаване на този риск, с които се осигурява защитата на личните данни и се доказва съответствието с настоящия регламент.

Това следва да се прилага по-специално за широкомащабни операции по обработване, чиято цел е обработване на значителен обем лични данни на регионално, национално и наднационално равнище, които биха могли да засегнат голям брой субекти на данни и които е вероятно да доведат до висок риск, например поради чувствителното си естество, когато в съответствие с постигнатото ниво на технически познания се използва нова технология в голям мащаб, както и за други операции по обработване, които пораждат висок риск за правата и свободите на субектите на данни, по-специално когато тези операции затрудняват субектите на данни да упражняват правата си. Оценка на въздействието върху защитата на данни следва да се извършва и когато личните данни се обработват с цел вземане на решения относно конкретни физически лица след систематична и обстойна оценка на личните аспекти, свързани с физически лица, въз основа на профилирането на тези данни или след обработването на специални категории лични данни, биометрични данни или данни за присъди и нарушения или свързани с това мерки за сигурност. Оценка на въздействието върху защитата на данните се изисква също за широкомащабно наблюдение на публично достъпни зони, особено когато се използват оптичноелектронни уреди, или за всякакви други операции, когато компетентният надзорен орган счита, че има вероятност обработването да доведе до висок риск за правата и свободите на субектите на данни, по-специално поради това, че възпрепятстват субектите на данни да упражняват дадено право или да използват някоя услуга или договор, или поради това, че се извършват систематично в голям мащаб. Обработването на лични данни не следва да се счита за широкомащабно, ако засяга лични данни на пациенти или клиенти на отделен лекар, друг здравен работник или адвокат. В такива случаи оценката на въздействието върху защитата на данните не следва да бъде задължителна.

При определени обстоятелства може да бъде разумно и рентабилно предметът на дадена оценка на въздействието върху защитата на данните да обхваща повече от един проект, например когато обществени органи или структури възнамеряват да създадат общо приложение или платформа за обработване на данни или когато няколко администратори планират внедряването на общо приложение или среда за обработване на данните в цял промишлен сектор или сегмент или за широко използвана хоризонтална дейност.

В контекста на приемането на право на държава членка, на чието основание съответният публичният орган или структура изпълнява своите задачи и които уреждат въпросната конкретна операция или набор от операции по обработване на данни, държавите членки могат да сметнат за необходимо да извършат такива оценки преди започване на дейностите по обработването.

Когато в оценката на въздействието върху защитата на данните е указано, че при липса на гаранции, мерки за сигурност и механизми за ограничаване на риска обработването би довело до висок риск за правата и свободите на физическите лица, и администраторът счита, че рискът не може да бъде ограничен с разумни средства от гледна точка на наличните технологии и разходи за прилагане, преди началото на дейностите по обработването следва да се осъществи консултация с надзорния орган. Има вероятност такъв висок риск да бъде породен от определени видове обработване и от степента и честотата на обработване, които могат да доведат и до нанасяне на вреди или до възпрепятстване на упражняването на правата и свободите на физическото лице. Надзорният орган следва да отговори на искането за консултация в рамките на определен срок. Въпреки това отсъствието на отговор от надзорния орган в рамките на този срок не следва да препятства евентуалната намеса на надзорния орган в съответствие със задълженията и правомощията му, установени в настоящия регламент, включително правомощието да забранява операции по обработване. Като част от този процес на консултации, на надзорния орган може да се представи резултатът от оценка на въздействието върху защитата на данните, извършена във връзка с въпросното обработване, и по-конкретно мерките, предвидени за ограничаване на възможните рискове за правата и свободите на физическите лица.

При необходимост и при поискване, обработващият лични данни следва да подпомага администратора, за да се гарантира спазването на задълженията, произтичащи от извършването на оценки на въздействието върху защитата на личните данни и от предварителната консултация с надзорния орган.

Следва да се проведе консултация с надзорния орган и при изготвяне на законодателна или регулаторна мярка, която предвижда обработване на лични данни, за да се гарантира, че планираното обработване отговаря на изискванията на настоящия регламент, и по-специално за да се ограничат рисковете, свързани със субекта на данни.

Когато обработването на данни се извършва от публичен орган, с изключение на съдилища или съдебни органи, които действат в изпълнение на съдебните си функции, когато в частния сектор обработването се извършва от администратор, чиито основни дейности се състоят от операции по обработване, които изискват редовно и систематично мащабно наблюдение на субектите на данни, или когато основните дейности на администратора или на обработващия лични данни се състоят в мащабно обработване на специални категории лични данни и данни относно присъди и нарушения, администраторът или обработващият лични данни следва да бъде подпомаган при наблюдението на вътрешното спазване на настоящия регламент от лице с експертни познания в областта на правото и практиките за защита на данните. В частния сектор основните дейности на администратора се отнасят до неговите първични дейности, а не до обработването на лични данни като вторични дейности. Необходимото ниво на експертни познания следва да се определя по-специално в съответствие с извършваните операции по обработване на данни и защитата, която е необходима за личните данни, обработвани от администратора или обработващия лични данни. Тези служители по защита на данните, независимо от това дали са служители на администратора, следва да бъдат в състояние да изпълняват своите задължения и задачи независимо.

Сдруженията или други структури, представляващи категории администратори или обработващи лични данни, следва да се насърчават да изготвят кодекси за поведение, в рамките на настоящия регламент, за да се улесни ефективното прилагане на настоящия регламент, като се вземат предвид особеностите на обработването на данни в определени сектори и специфичните потребности на микропредприятията и малките и средните предприятия. По-специално в тези кодекси на поведение може да се установят параметрите на задълженията на администраторите и обработващите лични данни, като се вземе предвид рискът, който е вероятно да произтече от обработването на данни за правата и свободите на физическите лица.

Когато се изготвя, изменя или допълва кодекс на поведение, сдруженията и другите структури, представляващи категории администратори или обработващи лични данни, следва да се консултират със съответните заинтересовани страни, включително субектите на данни, когато това е осъществимо, и да вземат под внимание становищата, изразени писмено и устно в рамките на тези консултации.

За да се повишат прозрачността и съответствието с настоящия регламент, следва да се насърчава създаването на механизми за сертифициране, както и на печати и маркировки за защита на данните, които позволяват на субектите на данни бързо да оценяват нивото на защита на данните на съответните продукти и услуги.

Потоци от лични данни към и от страни извън Съюза и международни организации са необходими за разширяването на международната търговия и международното сътрудничество. Нарастването на тези потоци породи нови предизвикателства и опасения във връзка със защитата на личните данни. Когато обаче лични данни се предават от Съюза на администратори, обработващи лични данни или други получатели в трети държави или на международни организации, нивото на защита на физическите лица, гарантирано в Съюза с настоящия регламент, не следва да бъде излагано на риск, включително в случаите на последващо предаване на лични данни от третата държава или международната организация на администратори или обработващи лични данни в същата или друга трета държава или международна организация. Във всеки случай предаването на данни на трети държави и международни организации може да се извършва единствено в пълно съответствие с настоящия регламент. Предаването може да се извършва, само ако администраторът или обработващият лични данни изпълняват условията, установени в разпоредбите на настоящия регламент относно предаването на лични данни на трети държави или международни организации, при спазване на другите разпоредби на настоящия регламент.

Настоящият регламент не засяга разпоредбите на международните споразумения, сключени между Съюза и трети държави, с които се урежда предаването на лични данни, включително подходящите гаранции за субектите на данни. Държавите членки могат да сключват международни споразумения, които включват предаването на лични данни на трети държави или международни организации, доколкото тези споразумения не засягат настоящия регламент или други разпоредби на правото на Съюза и доколкото включват подходящо ниво на защита на основните права на субектите на данни.

Комисията може да реши, с действие по отношение на целия Съюз, че определени трети държави или територия или конкретен сектор в трета държава, или дадена международна организация предоставя адекватно ниво на защита на данните, като по този начин осигури правна сигурност и еднообразно прилагане навсякъде в Съюза по отношение на третата държава или международна организация, за които се смята, че предоставят такова ниво на защита. В тези случаи предаването на лични данни на такава трета държава или международна организация може да се извършва, без да е необходимо допълнително разрешение. Комисията може също така да реши да отмени такова решение, след като е отправила предизвестие и е предоставила пълна обосновка на третата държава или международната организация.

В съответствие с основните ценности, въз основа на които е създаден Съюзът, по-специално защитата на правата на човека, в оценката си на третата държава или на територия или на конкретен сектор в третата държава, Комисията следва да вземе предвид как се зачитат в конкретната трета държава принципите на правовата държава, достъпът до правосъдие и международните норми и стандарти за правата на човека, както и нейното общо и секторно право, включително законодателството ѝ в областта на обществената сигурност, отбраната и националната сигурност, а също и общественият ред и наказателното право. При приемането на решение относно адекватното ниво на защита за територия или конкретен сектор в трета държава, следва да се вземат предвид ясни и обективни критерии, като например специфични дейности по обработване и обхватът на приложимите правни стандарти и на действащото законодателство в третата държава. Третата държава следва да предостави гаранции, които осигуряват адекватно ниво на защита, което по същество е равностойно на нивото, гарантирано в рамките на Съюза, по-специално когато личните данни се обработват в един или няколко конкретни сектора. Третата държава следва по-специално да осигури ефективен независим надзор в областта на защитата на данните и да предвиди механизми за сътрудничество с органи по защита на данните на държавите членки, а на субектите на данните следва да бъдат предоставени действителни и приложими права и ефективни средства за административна и съдебна защита.

Освен международните ангажименти, които третата държава или международната организация е поела, Комисията следва да вземе предвид задълженията, произтичащи от участието на третата държава или международната организация в многостранни или регионални системи, по-специално по отношение на защитата на личните данни, както и изпълнението на тези задължения. По-специално следва да се вземе предвид присъединяването на третата държава към Конвенцията на Съвета на Европа от 28 януари 1981 г. за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни и допълнителния протокол към нея. Комисията следва да провежда консултации с Комитета при оценяването на нивото на защита в трети държави или международни организации.

Комисията следва да наблюдава изпълнението на решенията относно нивото на защита в дадена трета държава, територия или конкретен сектор в трета държава, или в международна организация, и да наблюдава изпълнението на решения, приети въз основа на член 25, параграф 6 или член 26, параграф 4 от Директива 95/46/ЕО. В решенията си относно адекватното ниво на защита Комисията следва да предвиди механизъм за периодичен преглед на тяхното изпълнение. Този периодичен преглед следва да се извършва в консултация с въпросната трета държава или международна организация и да отчита всички съответни развития в третата държава или международната организация. За целите на наблюдението и извършването на периодичните прегледи Комисията следва да вземе предвид становищата и констатациите на Европейския парламент и на Съвета, както и на други релевантни органи и източници. Комисията следва да направи оценка в рамките на разумен срок на изпълнението на посочените решения и да докладва на Европейския парламент и на Съвета за всякакви отнасящи се до тази оценка констатации на Комитета по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и Съвета¹², съгласно установеното в настоящия регламент.

Комисията може да приеме, че дадена трета държава или територия или конкретен сектор в трета държава, или дадена международна организация вече не осигурява адекватно ниво на защита на данните. В резултат на това предаването на лични данни на тази трета държава или международна организация следва да бъде забранено, докато не бъдат изпълнени изискванията по настоящия регламент относно предаването на данни с подходящи гаранции, включително задължителни фирмени правила и дерогации в особени случаи. В такъв случай следва да се предвиди провеждане на консултации между Комисията и такива трети държави или международни организации. Комисията следва своевременно да уведоми третата държава или международната организация за основанията и да започне консултации с нея с цел да намери решение на този проблем.

При липсата на решение относно адекватното ниво на защита администраторът или обработващият лични данни следва да предприеме мерки, за да компенсира липсата на защита на данни в дадена трета държава чрез подходящи гаранции за субекта на данните. Такива подходящи гаранции може да се състоят в използването на задължителни фирмени правила, стандартни клаузи за защита на данните, приети от Комисията, стандартни клаузи за защита на данните, приети от надзорен орган, или договорни клаузи, разрешени от надзорен орган. Тези гаранции следва да осигуряват спазването на изискванията относно защитата на данните и на правата на субектите на данни, подходящи при обработване в рамките на Съюза, включително наличието на приложими права на субектите на данни и на ефективни средства за правна защита, включително с цел получаване на ефективна административна или съдебна защита и предявяване на искове за обезщетение в Съюза или в трета държава. Те следва да се отнасят по-специално до спазването на общите принципи, свързани с обработването на лични данни, и до принципите за защита на данните на етапа на изготвяне и по подразбиране. Данни може да се предават и от публични органи или организации на публични органи или организации в трети държави или на международни организации със съответните задължения или функции, включително въз основа на разпоредбите, които ще бъдат включени в административните договорености, като например меморандум за разбирателство, с които да се предоставят приложими и действителни права за субектите на данни. Следва да се получи разрешение от компетентния надзорен орган, когато гаранциите са предвидени в административни договорености, които нямат задължителен характер.

Възможността администраторът или обработващият лични данни да използва стандартни клаузи за защита на данните, приети от Комисията или от надзорен орган, не следва да възпрепятства администраторите или обработващите лични данни да включат стандартни клаузи за защита на данните в договор с по-голям обхват, като договор между обработващия лични данни и друг обработващ лични данни, нито да добавят други клаузи или допълнителни гаранции, при условие че същите не противоречат пряко или косвено на стандартните договорни клаузи, приети от Комисията или от надзорен орган, нито засягат основните права или свободи на субектите на данни. Администраторите и обработващите лични данни следва да бъдат насърчавани да предоставят допълнителни гаранции чрез договорни ангажименти, които допълват стандартните клаузи за защита.

Дадена група предприятия или група дружества, участващи в съвместна стопанска дейност, следва да може да използва одобрени задължителни фирмени правила за своите международни предавания на данни от Съюза до организации в същата група предприятия или група дружества, участващи в съвместна стопанска дейност, при условие че такива фирмени правила включват всички основни принципи и приложими права, за да се осигурят подходящи гаранции за предаването или категориите предавания на лични данни.

Следва да се предвиди възможността да се предават данни при определени обстоятелства, когато субектът на данните е дал изричното си съгласие, когато предаването засяга отделни случаи и е необходимо във връзка с договор или правна претенция, независимо от това дали е в рамките на съдебна, административна или друга извънсъдебна процедура, включително процедура пред регулаторни органи. Следва да се предвиди и възможността да се предават данни, когато това се налага поради важни съображения от обществен интерес, предвидени в правото на Съюза или правото на държава членка, или когато предаването се извършва от регистър, създаден със закон и предназначен за справки от обществеността или от лица, които имат законен интерес. В този случай предаването не следва да включва всички лични данни или цели категории данни, съдържащи се в регистъра, а когато регистърът е предназначен за справка от лица, които имат законен интерес, предаването следва да се извършва единствено по искане на тези лица или ако те са получателите, като се вземат изцяло под внимание интересите и основните права на субекта на данните.

Тези дерогации следва да се прилагат по-специално за предаванията на данни, които се изискват и са необходими по важни причини от обществен интерес, например при международен обмен на данни между органи по защита на конкуренцията, данъчни или митнически власти, органи за финансов надзор, между служби, компетентни по въпросите на социалната сигурност или общественото здраве, например в случай на проследяване на контакти при заразни болести или с цел намаляване и/или премахване на употребата на допинг в спорта. Предаването на лични данни следва също да се разглежда като законосъобразно, когато е необходимо за защитата на интерес от съществено значение за жизненоважни интереси на субекта на данни или на друго лице, включително физическата неприкосновеност или живота, ако субектът на данните не е в състояние да даде съгласие. При липсата на решение относно адекватното ниво на защита, правото на Съюза или правото на държава членка може, по важни причини от обществен интерес, изрично да определи ограничения за предаването на специални категории от данни на трета държава или международна организация. Държавите членки следва да съобщават тези разпоредби на Комисията. Всяко предаване на международна хуманитарна организация на лични данни на субект на данни, който е физически или юридически неспособен да даде своето съгласие, с оглед на изпълнението на задължение по силата на Женевските конвенции, или прилагането на международното хуманитарно право, приложимо в условията на военни конфликти, може да се счита за необходимо поради важна причина от обществен интерес или защото е от жизненоважен интерес за субекта на данни.

Предаване на данни, което може да се окачестви като неповтарящо се и засягащо само ограничен брой субекти на данни, също може да бъде възможно за целите на неоспоримите законни интереси на администратора, когато пред тези интереси нямат преимущество интересите или правата и свободите на субекта на данни и когато администраторът е оценил всички обстоятелства около предаването на данните. Администраторът следва да обръща специално внимание на естеството на личните данни, целта и продължителността на предлаганата операция или операции по обработването им, както и на положението в държавата на произход, третата държава и държавата на крайното местоназначение на данните и следва да осигури подходящи гаранции за защита на основните права и свободи на физическите лица при обработването на техните лични данни. Такова предаване на данни следва да бъде възможно само в остатъчни случаи, при които не е приложимо нито едно от останалите основания за предаване. За целите на научни или исторически изследвания или за статистически цели следва да се вземат предвид основателните очаквания на обществото за повишаване на познанието. Администраторът следва да уведомява надзорния орган и субекта на данните за предаването на данни.

Във всеки случай, когато Комисията не е взела решение относно адекватното ниво на защита на данните в трета държава, администраторът или обработващият данни следва да използва решения, които предоставят приложими и действителни права на субектите на данни по отношение на обработването на техните данни в Съюза след предаването на тези данни, така че те да продължат да се ползват от основните права и гаранциите.

Някои трети държави приемат закони, подзаконови и други правни актове, които имат за цел пряко да регулират дейностите по обработване на данни на физически и юридически лица под юрисдикцията на държавите членки. Това може да включва решения на съдилища или трибунали или решения на административни органи в трети държави, с които от администратора или обработващия лични данни се изисква да предаде или да разкрие лични данни, и които не се основават на международно споразумение, например договор за правна взаимопомощ, което е в сила между третата държава, отправила искането, и Съюза или негова държава членка. Извънтериториалното прилагане на тези закони, подзаконови и други правни актове може да бъде в нарушение на международното право и да възпрепятства осигуряването на защитата на физическите лица, гарантирана в Съюза с настоящия регламент. Предаванията на данни следва да са разрешени само когато са изпълнени условията на настоящия регламент относно предаването на данни на трети държави. Такъв може да бъде случаят, inter alia, когато разкриването е необходимо поради важно основание от обществен интерес, признато в правото на Съюза или в правото на държава членка, на което е подчинен администраторът.

Трансграничното движение на лични данни извън Съюза може да увеличи риска физическите лица да не могат да упражнят правата на защита на данните, по-специално да се защитят срещу неправомерна употреба или разкриване на тези данни. В същото време надзорните органи могат да бъдат изправени пред невъзможността да разглеждат жалби или да провеждат разследвания, свързани с дейности, извършвани извън техните граници. Техните усилия за сътрудничество в трансграничния контекст могат да бъдат възпрепятствани и от недостатъчни правомощия за предотвратяване или защита, различаващи се правни режими, както и от практически пречки като ограничения на ресурсите. Ето защо е необходимо да се насърчава по-тясното сътрудничество между надзорните органи по защита на данните, за им се помогне да обменят информация и да извършват разследвания съвместно със своите международни партньори. За целите на разработването на механизми за международно сътрудничество, улесняващи и осигуряващи международна взаимопомощ при прилагането на законодателство за защита на личните данни, Комисията и надзорните органи следва да обменят информация и да си сътрудничат в дейностите по упражняването на техните правомощия с компетентните органи в трети държави на реципрочна основа и в съответствие с настоящия регламент.

Създаването в държавите членки на надзорни органи, оправомощени да изпълняват задачите и упражняват своите правомощия при пълна независимост, е първостепенен елемент от защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни. Държавите членки следва да могат да създават повече от един надзорен орган, за да отговаря на тяхната конституционна, организационна и административна структура.

Независимостта на надзорните органи не следва да означава, че те не могат да бъдат подлагани на механизъм за контрол или наблюдение по отношение на финансовите им разходи, нито на съдебен контрол.

Когато държава членка създаде няколко надзорни органа, тя следва да установи със закон механизми за гарантиране на ефективното участие на тези надзорни органи в механизма за съгласуваност. Тази държава членка следва по-специално да определи надзорния орган, който функционира като единна точка за контакт, за да гарантира ефективното участие на тези органи в механизма, както и бързото и безпрепятствено сътрудничество с други надзорни органи, Комитета и Комисията.

Всеки надзорен орган следва да получи финансови и човешки ресурси, помещения и инфраструктура, необходими за ефективното изпълнение на неговите задачи, включително задачите по линия на взаимопомощта и сътрудничеството с други надзорни органи навсякъде в Съюза. Всеки надзорен орган следва да има отделен публичен годишен бюджет, който може да е част от общия държавен или национален бюджет.

Общите условия за члена или членовете на надзорния орган следва да бъдат определени със закон във всяка държава членка, и по-специално да осигурят тези членове да се назначават посредством прозрачна процедура от парламента, правителството или от държавния глава на държавата членка въз основа на предложение на правителството или член на правителството или парламента или камара на парламента, или от независим орган, оправомощен съгласно правото на държавата членка. За да се гарантира независимостта на надзорния орган, членът или членовете следва да действат добросъвестно, да се въздържат от всякакви несъвместими със задълженията им действия и по време на своя мандат да не се ангажират с никакви несъвместими функции, независимо дали срещу възнаграждение или безвъзмездно. Надзорният орган следва да разполага със собствен персонал, подбран от надзорния орган или от независим орган, установен съгласно правото на държава членка, който да е поставен под изключителното ръководство на члена или членовете на надзорния орган.

Всеки надзорен орган следва да бъде компетентен на територията на своята държава членка да упражнява правомощията и изпълнява задачите, възложени му в съответствие с настоящия регламент. Това следва да обхваща по-специално обработването в контекста на дейностите на място на установяване на администратора или обработващия лични данни на територията на неговата държава членка, обработването на лични данни, извършвано от публични органи или частни структури, действащи в обществен интерес, обработване, което засяга субекти на данни на неговата територия, или обработване, извършвано от администратор или обработващ лични данни, който не е установен в Съюза, когато субектите на данни, към които това обработване е насочено, са с местопребиваване на негова територия. Това следва да включва разглеждане на жалби, внесени от субекти на данни, водене на разследвания за прилагането на настоящия регламент и повишаване на обществената осведоменост за рисковете, правилата, гаранциите и правата, свързани с обработването на лични данни.

Надзорните органи следва да наблюдават прилагането на разпоредбите съгласно настоящия регламент и да допринасят за неговото последователно прилагане навсякъде в Съюза с цел защита на физическите лица по отношение на обработването на личните им данни и улесняване на свободното движение на личните данни в рамките на вътрешния пазар. За тази цел надзорните органи следва да сътрудничат помежду си и с Комисията, без да е необходимо споразумение между държавите членки относно предоставянето на взаимопомощ или относно такова сътрудничество.

Когато обработването на лични данни се извършва в контекста на дейностите на място на установяване на администратор или обработващ лични данни в Съюза, а администраторът или обработващият лични данни е установен в повече от една държава членка, или когато обработване, което се осъществява в контекста на дейностите на едно-единствено място на установяване на администратор или обработващ лични данни в Съюза, засяга съществено или е вероятно да засегне съществено субекти на данни в повече от една държава членка, надзорният орган на основното място на установяване на администратора или обработващия лични данни или на единственото място на установяване на администратора или обработващия лични данни следва да функционира като водещ орган. Той следва да си сътрудничи с други засегнати органи, тъй като администраторът или обработващият лични данни има място на установяване на територията на тяхната държава членка, тъй като субекти на данни с местопребиваване на тяхната територия са съществено засегнати или тъй като до тях е била подадена жалба. Също когато субект на данни, който не е с местопребиваване в тази държава членка, е подал жалба, надзорният орган, до който е подадена такава жалба, следва също да се счита за засегнат надзорен орган. В рамките на задачите му да дава насоки по всякакви въпроси, отнасящи се до прилагането на настоящия регламент, Комитетът следва да може да дава насоки по-специално относно критериите, които да се вземат предвид, за да се установи дали въпросното обработване засяга съществено субекти на данни в повече от една държава членка и относно това какво представлява едно относимо и обосновано възражение.

Водещият орган следва да е компетентен да приема решения със задължителен характер относно мерките за прилагане на правомощията, които са му предоставени по силата на настоящия регламент. В качеството си на водещ орган надзорният орган следва да осигурява активно участие и да координира засегнатите надзорни органи в процеса на вземане на решения.Когато решението е за пълно или частично отхвърляне на жалба от субект на данни, това решение следва да се приема от надзорния орган, до който е подадена жалбата.

Решението следва да се съгласува между водещия надзорен орган и засегнатите надзорни органи и следва да е насочено към основното или единственото място на установяване на администратора или обработващия лични данни и да бъде със задължителен характер за администратора или обработващия лични данни. Администраторът или обработващият лични данни следва да вземе необходимите мерки, за да осигури спазването на настоящия регламент и изпълнението на решението, за което водещият надзорен орган е уведомил основното място на установяване на администратора или обработващия лични данни по отношение на дейностите по обработване в Съюза.

Всеки надзорен орган, който не функционира като водещ надзорен орган, следва да бъде компетентен да разглежда случаи на местно равнище, когато администраторът или обработващият лични данни е установен в повече от една държава членка, но предметът на конкретното обработване засяга единствено обработването, извършвано в една държава членка, и включва единствено субекти на данни в тази единствена държава членка, например когато предметът се отнася до обработването на лични данни на наети лица в контекста на специфично трудово правоотношение в държава членка. В такива случаи надзорният орган следва без отлагане да информира за случая водещия надзорен орган. След като бъде информиран, водещият надзорен орган следва да реши дали ще разгледа случая съгласно разпоредбата относно сътрудничеството между водещия надзорен орган и другите засегнати надзорни органи (обслужване на едно гише) или информиралият го надзорен орган следва да разгледа случая на местно равнище. Когато взема това решение, водещият надзорен орган следва да отчете дали администраторът или обработващият лични данни е установен в държавата членка на надзорния орган, който го е информирал, за да се гарантира ефективно изпълнение на решението спрямо администратора или обработващия лични данни. Когато водещият надзорен орган реши да разгледа случая, информиралият го надзорен орган следва да има възможността да представи проект за решение, което водещият надзорен орган следва да отчита в максимална степен при изготвянето на своя проект за решение в рамките на посочения механизъм обслужване на едно гише.

Правилата за водещия надзорен орган и механизма обслужване на едно гише не следва да се прилагат, когато обработването се извършва от публични органи или от частни структури в обществен интерес. В такива случаи единственият надзорен орган, който е компетентен да упражнява правомощията, предоставени му съгласно настоящия регламент, следва да бъде надзорният орган на държавата членка, в която е установен публичният орган или частната структура.

За да се гарантира последователно наблюдение и прилагане на настоящия регламент навсякъде в Съюза, надзорните органи следва да имат еднакви задачи и ефективни правомощия във всяка държава членка, включително правомощия за разследване, корективни правомощия и правомощия за налагане на санкции, правомощия за даване на разрешения и становища, особено в случаи на жалби от физически лица, и без да се засягат правомощията на прокуратурата съгласно правото на държавата членка — правомощието да довеждат нарушения на настоящия регламент до знанието на съдебните органи и да встъпват в съдебни производства. Тези правомощия следва да включват и правомощието за налагане на временно или окончателно ограничаване, включително забрана, на обработването на данни. Държавите членки могат да посочат други конкретни задачи, свързани със защитата на лични данни съгласно настоящия регламент. Надзорните органи следва да упражняват правомощията си в съответствие с подходящите процедурни гаранции, определени в правото на Съюза и правото на държава членка, независимо, справедливо и в разумен срок. По-специално всяка мярка следва да бъде подходяща, необходима и пропорционална с оглед на осигуряването на съответствие с настоящия регламент, като се отчитат обстоятелствата при всеки конкретен случай, зачита се правото на всяко лице да бъде изслушано преди да бъде взета каквато и да е конкретна мярка, която би го засегнала неблагоприятно, и се избягват излишни разходи и прекалени неудобства за засегнатите лица. Правомощията за разследване по отношение на достъпа до помещения следва да се упражняват в съответствие със специфичните изисквания на процесуалното право на държавите членки, като например изискването за получаване на предварително съдебно разрешение. Всяка мярка със задължителен характер на надзорен орган следва да бъде в писмен вид, да бъде ясна и недвусмислена, да посочва надзорния орган, който е издал мярката, датата на издаване на мярката, да е подписана от ръководителя или член на надзорния орган, упълномощен от него, да посочва основанията за мярката и да се позовава на правото на ефективни правни средства за защита. Това не следва да възпрепятства поставянето на допълнителни изисквания съгласно процесуалното право на държавите членки. Приемането на такова решение със задължителен характер предполага, че то може да подлежи на съдебен контрол в държавата членка на надзорния орган, приел решението.

Когато надзорният орган, до когото е подадена жалбата, не е водещият надзорен орган, водещият надзорен орган следва да работи в тясно сътрудничество с надзорния орган, до когото е подадена жалбата, в съответствие с разпоредбите за сътрудничество и съгласуваност, установени в настоящия регламент. В такива случаи, когато взема мерки, предназначени да породят правни последици, включително налагане на административни наказания глоба или имуществена санкция, водещият надзорен орган следва да отчита във възможно най-голяма степен становището на надзорния орган, до когото е подадена жалбата и който следва да запази компетентността за провеждане на разследване на територията на собствената си държава членка, като си сътрудничи с компетентния надзорен орган.

Когато друг надзорен орган следва да функционира като водещ надзорен орган за дейностите по обработване на администратора или обработващия лични данни, но конкретният предмет на жалбата или възможното нарушение засяга единствено дейностите по обработване на администратора или обработващия лични данни в държавата членка, в която е подадена жалбата или е установено възможното нарушение, и предметът не засяга съществено или няма вероятност да засегне съществено субекти на данни в други държави членки, надзорният орган, който е получил жалба, е установил или е бил информиран по друг начин за ситуации, които водят до възможни нарушения на настоящия регламент, следва да се стреми към уреждане на спора по взаимно съгласие с администратора, а ако този опит се окаже неуспешен, да упражни целия си набор от правомощия. Това следва да включва специфично обработване, извършвано на територията на държавата членка на надзорния орган или по отношение на субекти на данни на територията на тази държава членка; обработване, което се извършва в контекста на предлагането на стоки или услуги, специално предназначени за субекти на данни на територията на държавата членка на надзорния орган; или обработване, което трябва да се прецени, като се вземат предвид съответните правни задължения съгласно правото на държавата членка.

Дейностите на надзорния орган за повишаване на обществената осведоменост следва да включват специални мерки, насочени към администраторите и обработващите лични данни, в това число микропредприятията и малките и средните предприятия, както и физическите лица, особено в образователен контекст.

Надзорните органи следва да си сътрудничат при изпълнението на своите задачи и взаимно да се подпомагат, за да се гарантира съгласуваното прилагане и изпълнение на настоящия регламент в рамките на вътрешния пазар. Надзорен орган, който е поискал взаимопомощ, може да приеме временна мярка, ако не е получил отговор на искането за взаимопомощ в рамките на един месец от получаването му от другия надзорен орган.

Всеки надзорен орган следва да участва в съвместни операции с други надзорни органи, когато е целесъобразно. Надзорният орган, до който е отправено искането, следва да е длъжен да отговори в определен срок на искането.

За да се гарантира последователното прилагане на настоящия регламент навсякъде в Съюза, следва да се създаде механизъм за съгласуваност за осъществяване на сътрудничество между надзорните органи. Този механизъм следва по-специално да се прилага, когато даден надзорен орган възнамерява да приеме мярка, целяща да породи правни последици по отношение на операции по обработване на данни, които засягат съществено значителен брой субекти на данни в няколко държави членки. Той следва да се прилага също, когато засегнатият надзорен орган или Комисията поиска този въпрос да бъде разгледан чрез механизма за съгласуваност. Този механизъм следва да действа, без да се засягат мерките, които Комисията може да предприеме в изпълнение на своите правомощия съгласно Договорите.

При прилагането на механизма за съгласуваност Комитетът следва да излезе със становище в рамките на определен срок, ако такова решение бъде взето с мнозинство от неговите членове или ако това бъде поискано от засегнат надзорен орган или от Комисията. На Комитета следва също да бъде делегирано правомощието да приема решения със задължителен характер в случай на спорове между надзорни органи. За целта той следва по принцип да взема с мнозинство от две трети от своите членове решения със задължителен характер в точно определени случаи, когато има противоречиви становища сред надзорните органи, по-специално в механизма за сътрудничество, между водещия надзорен орган и засегнатите надзорни органи по съществото на спора, по-специално дали е налице нарушение на настоящия регламент.

Възможно е да има спешна необходимост от действия за защита на правата и свободите на субекти на данни, по-специално когато съществува опасност прилагането на право на субект на данни да бъде значително възпрепятствано. Поради това даден надзорен орган следва да може да приема надлежно обосновани временни мерки на своя територия с определен срок на действие, който не следва да надвишава три месеца.

Прилагането на такъв механизъм следва да бъде условие за законосъобразността на мярка, целяща да породи правни последици, издадена от надзорния орган в случаите, когато прилагането му е задължително. В други случаи с трансгранично значение следва да се прилага механизмът за сътрудничество между водещия надзорен орган и засегнатите надзорни органи и могат да се осъществяват взаимопомощ и съвместни операции между засегнатите надзорни органи на двустранна или многостранна основа, без да се задейства механизмът за съгласуваност.

За да се насърчи последователното прилагане на настоящия регламент, Комитетът следва да бъде създаден като независим орган на Съюза. За да изпълнява целите си, Комитетът следва да притежава правосубектност. Комитетът следва да се представлява от своя председател. Той следва да замени Работната група за защита на физическите лица при обработването на лични данни, създадена с Директива 95/46/ЕО. Той следва да е съставен от ръководителите на надзорните органи на всяка държава членка и на Европейския надзорен орган по защита на данните или съответните им представители. Комисията следва да участва в дейностите на Комитета без право на глас, а Европейският надзорен орган по защита на данните следва да има специално право на глас. Комитетът следва да допринася за съгласуваното прилагане на настоящия регламент навсякъде в Съюза, включително като съветва Комисията, по-специално относно нивото на защита в трети държави или международни организации, и като насърчава сътрудничеството на надзорните органи навсякъде в Съюза. Комитетът следва да действа независимо при изпълнението на задачите си.

Комитетът следва да бъде подпомаган от секретариат, осигурен от Европейския надзорен орган по защита на данните. Служителите на Европейския надзорен орган по защита на данните, участващи в изпълнението на задачите, възложени на Комитета с настоящия регламент, следва да ги изпълняват изключително под ръководството на председателя на Комитета и да се отчитат пред него.

Всеки субект на данни следва да има право да подаде жалба до един надзорен орган, по-специално в държавата членка на обичайно си местопребиваване, както и право на ефективни правни средства за защита в съответствие с член 47 от Хартата, ако счита, че правата му по настоящия регламент са нарушени или ако надзорният орган не предприема действия по подадена жалба, изцяло или частично отхвърля или оставя без разглеждане жалба или не предприема действия, когато такива са необходими, за да се защитят правата на субекта на данни. Разследването въз основа на жалби следва да се извършва под съдебен контрол и в целесъобразна за конкретния случай степен. Надзорният орган следва да информира субекта на данните за напредъка и резултата от жалбата в разумен срок. Ако случаят изисква допълнително разследване или координиране с друг надзорен орган, на субекта на данните следва да бъде предоставена междинна информация. За да се улесни подаването на жалбите, всеки надзорен орган следва да вземе мерки, като например осигуряване на формуляр за подаване на жалби, който да може да бъде попълнен и по електронен път, без да се изключват други средства за комуникация.

Когато субектът на данни смята, че правата му по настоящия регламент са нарушени, той следва да има право да възложи на структура, организация или сдружение с нестопанска цел, което е учредено съгласно правото на държава членка, има уставни цели, които са от обществен интерес и работи в областта на защитата на личните данни, да подаде жалба от негово име до надзорен орган, да упражни правото на средства за съдебна защита от името на субектите на данни или ако то е предвидено в правото на държавата членка да упражни правото на обезщетение от името на субектите на данни. Държавите членки могат да предвидят такава структура, организация или сдружение да има право да подаде в тази държава членка жалба, независимо от възложения от субекта на данни мандат, и право на ефективни правни средства за защита, когато има основания да смята, че правата на субект на данни са били нарушени в резултат на обработване на лични данни, което нарушава настоящия регламент. Тази структура, организация или сдружение не може да има право да претендира за обезщетение от името на субекта на данни, независимо от възложения от субекта на данни мандат.

Всяко физическо или юридическо лице има правото да внася иск за отмяна на решения на Комитета пред Съда при условията, предвидени в член 263 от ДФЕС. Като адресати на тези решения, засегнатите надзорни органи, които желаят да ги оспорят, трябва да внесат иск в срок от два месеца от датата, на която са били уведомени за тях, в съответствие с член 263 от ДФЕС. Когато решенията на Комитета засягат пряко и лично администратора, обработващия личните данни или жалбоподателя, те могат да внесат иск за отмяна на тези решения в срок от два месеца от публикуването им на уебсайта на Комитета, в съответствие с член 263 от ДФЕС. Без да се засяга това право по член 263 от ДФЕС, всяко физическо или юридическо лице има право на ефективни правни средства за защита пред компетентен национален съд срещу решение на надзорен орган, което има правни последици за това лице. Подобно решение се отнася по-специално за упражняването на правомощията за разследване, даване на разрешение и корективните правомощия на надзорния орган или оставянето без разглеждане или отхвърлянето на жалби. Същевременно правото на ефективни правни средства на защита не обхваща мерки, взети от надзорните органи, които не са с правно задължителен характер, като становища или консултации, предоставени от надзорния орган. Производствата срещу надзорния орган следва да се завеждат пред съдилищата на държавата членка, в която е установен надзорният орган, и следва да се водят в съответствие с процесуалното право на тази държава членка. Тези съдилища следва да разполагат с пълна компетентност, която следва да включва компетентност за разглеждане на всички фактически и правни въпроси, свързани с разглеждания спор.

Когато дадена жалба е била отхвърлена или оставена без разглеждане от надзорен орган, жалбоподателят може да заведе дело в съдилищата на същата държава членка. По отношение на средствата за правна защита, свързани с прилагането на настоящия регламент, националните съдилища, които счетат, че е необходимо решение по въпроса, за да им даде възможност да се произнесат с решение, могат или — в случая, предвиден в член 267 от ДФЕС — трябва да поискат от Съда преюдициално заключение относно тълкуването на правото на Съюза, включително на настоящия регламент. Освен това в случай на оспорване пред национален съд на решение на надзорен орган, изпълняващ решение на Комитета, и ако валидността на това решение е под въпрос, този национален съд няма правомощието да обявява решението на Комитета за невалидно, а трябва да отнесе въпроса за валидността до Съда в съответствие с член 267 от ДФЕС, съгласно тълкуванието на Съда, когато счете решението за невалидно. Национален съд обаче не може да отнесе въпрос за валидността на решението на Комитета по искане на физическо или юридическо лице, което е имало възможността да внесе иск за отмяна на това решение, по-специално ако е било пряко и лично засегнато от това решение, но не го е направило в срока, определен в член 263 от ДФЕС.

Когато сезиран съд, в който е заведено съдебно производство срещу решение на надзорен орган, има основания да счита, че пред компетентен съд в друга държава членка е образувано производство, засягащо същото обработване, напр. свързано със същия въпрос по отношение на обработване от същия администратор или обработващ личните данни, или същото основание, той следва да установи контакт с този съд, за да потвърди наличието на такова свързано производство. Когато свързано производство е висящо пред съд на друга държава членка, всеки съд, освен първия сезиран съд, може да спре производството или може, по молба на една от страните, да се откаже от компетентност в полза на първия сезиран съд, при условие че този съд е компетентен по отношение на въпросното производство и правото му допуска съединяване на такива свързани производства. Производствата се смятат за свързани, когато те се намират в такава тясна връзка помежду си, че е целесъобразно да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегне рискът от противоречащи си съдебни решения, постановени в отделни производства.

При производства срещу администратор или обработващ лични данни ищецът следва да има избор да заведе дело пред съдилищата на държавите членки, в които администраторът или обработващият лични данни е установен, или по местопребиваването на субекта на данни, освен ако администраторът не е публичен орган на държава членка, който действа в изпълнение на своите публични правомощия.

Администраторът или обработващият лични данни следва да обезщетят всички вреди, които дадено лице може да претърпи в резултат на обработване на данни, което нарушава настоящия регламент. Администраторът или обработващият лични данни следва да бъде освободен от отговорност, ако докаже, че по никакъв начин не е отговорен за вредите. Понятието вреда следва да се тълкува в по-широк смисъл в контекста на съдебната практика на Съда по начин, който отразява напълно целите на настоящия регламент. Това не засяга евентуални искове за вреди, произтичащи от нарушаване на други правила на правото на Съюза или правото на държава членка. Обработване на данни, което нарушава настоящия регламент, включва и обработване, което нарушава делегираните актове и актовете за изпълнение, приети в съответствие с настоящия регламент, и правото на държава членка, конкретизиращо правилата на настоящия регламент. Субектите на данни следва да получат пълно и действително обезщетение за претърпените от тях вреди. Когато администраторите или обработващите лични данни участват в едно и също обработване на данни, всеки администратор или обработващ лични данни следва да носи отговорност за цялата вреда. Когато обаче те са обединени в едно съдебно производство, в съответствие с правото на държава членка, обезщетението може да се разпределели съобразно отговорността на всеки администратор или обработващ лични данни за причинената от обработването вреда, при условие че на претърпелия вреда субект на данни бъде осигурено пълно и действително обезщетение. Всеки администратор или обработващ лични данни, който е изплатил пълно обезщетение, може впоследствие да предяви регресен иск срещу другите администратори или обработващи лични данни, участвали в същото обработване.

Когато в настоящия регламент се съдържат специфични правила относно компетентността, по-специално по отношение на производствата за търсене на защита по съдебен ред, включително на обезщетение, срещу администратор или обработващ лични данни, общите правила относно компетентността като правилата, предвидени в Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета¹³, не следва да засягат прилагането на тези специфични правила.

За да се укрепи прилагането на правилата на настоящия регламент, освен или вместо подходящи мерки, наложени от надзорния орган съгласно настоящия регламент, при нарушение на регламента следва да се налагат санкции, включително административни наказания глоба или имуществена санкция. При леки нарушения или ако глобата, която може да бъде наложена, представлява несъразмерна тежест за физическо лице, вместо глоба може да бъде отсъдено порицание. Следва обаче да се отдаде надлежно внимание на естеството, тежестта и продължителността на нарушението, умишления характер на нарушението, действията за смекчаване на последиците от претърпените вреди, степента на отговорност или евентуални предишни нарушения от подобен характер, начина, по който нарушението е станало известно на надзорния орган, спазването на мерките, наложени на администратора или на обработващия лични данни, придържането към кодекс на поведение и всякакви други утежняващи или смекчаващи фактори. Налагането на санкции, включително административни наказания глоба или имуществена санкция, следва да подлежи на подходящи процедурни мерки за защита в съответствие с общите принципи на правото на Съюза и Хартата, включително ефективна съдебна защита и справедлив съдебен процес.

Държавите членки следва да могат да установят правила относно наказателна отговорност за нарушения на настоящия регламент, включително за нарушения на националните правила, приети по силата и в рамките на настоящия регламент. Тези наказания могат да предвиждат отнемане на облагите, получени в резултат на нарушаване на настоящия регламент. Налагането на наказания за нарушения на тези национални правила и на административни наказания обаче не следва да води до нарушаване на принципа ne bis in idem съгласно тълкуването на Съда.

С цел да се засилят и хармонизират административните наказания за нарушения на настоящия регламент, всеки надзорен орган следва да има правомощието да налага административни наказания глоба или имуществена санкция. В настоящия регламент следва да се посочат нарушенията и максималният размер и критериите за определяне на съответните административни наказания глоба или имуществена санкция, които следва да се определят от компетентния надзорен орган във всеки отделен случай, като се вземат предвид всички обстоятелства, свързани с конкретната ситуация, по-специално при надлежно отчитане на естеството, тежестта и продължителността на нарушението и на последиците от него, както и на мерките, предприети, за да се гарантира спазване на задълженията по настоящия регламент и за да се предотвратят или смекчат последиците от нарушението. Когато имуществената санкция се налага на предприятие, понятието предприятие следва да се разбира като предприятие в съответствие с членове 101 и 102 от ДФЕС за тези цели. При налагане на административни наказания глоба и имуществена санкция на лица, които не са предприятие, надзорният орган следва да има предвид общото равнище на доход в съответната държава членка, както и икономическото състояние на лицето, за да определи подходящия размер на глобата. Механизмът за съгласуваност може да се използва също за утвърждаването на съгласувано прилагане на административните наказания глоба или имуществена санкция. Държавите членки следва да определят дали и до каква степен публичните органи следва да подлежат на административни наказания глоба или имуществена санкция. Налагането на административно наказание глоба или имуществена санкция или отправянето на предупреждение не засяга упражняването на други правомощия на надзорните органи или прилагането на други санкции по настоящия регламент.

Правните системи на Дания и Естония не позволяват налагането на административните наказания глоба или имуществена санкция, посочени в настоящия регламент. Правилата относно административните наказания глоба или имуществена санкция могат да се прилагат по такъв начин, че в Дания глобата или имуществената санкция да се налага от компетентни национални съдилища като наказание, а в Естония глобата или имуществената санкция да се налага от надзорния орган в рамките на процедура за нарушение, при условие че това прилагане на правилата в посочените държави членки има ефект, равностоен на административни наказания глоба или имуществена санкция, налагани от надзорни органи. Поради това компетентните национални съдилища следва да вземат под внимание препоръката на надзорния орган, иницииращ глобата или имуществената санкция. Във всички случаи наложените глоби или имуществени санкции следва да са ефективни, пропорционални и възпиращи.

Когато административните наказания не са хармонизирани в настоящия регламент или при необходимост в други случаи, като например при сериозни нарушения на настоящия регламент, държавите членки следва да прилагат система, която предвижда ефективни, съразмерни и възпиращи санкции. Естеството на тези санкции, наказателни или административни, следва да бъде определено съгласно правото на държавата членка.

Правото на държавите членки следва да съвместява разпоредбите, уреждащи свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, включително за журналистически, академични, художествени или литературни цели, и правото на защита на личните данни по настоящия регламент. Обработването на лични данни единствено за журналистически цели или за академично, художествено или литературно изразяване следва да подлежи на дерогации или освобождаване от изискванията на някои разпоредби на настоящия регламент, за да се съчетае при необходимост правото на защита на личните данни с правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация, заложени в член 11 от Хартата. Това следва да се прилага по-специално по отношение на обработването на лични данни в аудио-визуалната област и в новинарските архиви и библиотеките с печатни издания. Поради това държавите членки следва да приемат законодателни мерки, с които да определят освобождаванията и дерогациите, необходими за постигането на баланс между тези основни права. Държавите членки следва да приемат такива освобождавания и дерогации от общите принципи, правата на субекта на данните, администратора и обработващия лични данни, предаването на лични данни на трети държави или международни организации, независимостта на надзорните органи, сътрудничеството и съгласуваността и специалните случаи на обработване на данни. Когато тези освобождавания или дерогации се различават в отделните държави членки, следва да се прилага правото на държавата членка, на което се подчинява администраторът на лични данни. За да се вземе предвид важността на правото на свобода на изразяване на мнение във всяко демократично общество, е необходимо свързаните с тази свобода понятия, като журналистиката например, да се тълкуват широко.

Настоящият регламент дава възможност при прилагането му да се взема предвид принципът на публичен достъп до официални документи. Публичният достъп до официални документи може да се счита, че е в обществен интерес. Личните данни в документи, съхранявани от публичен орган или публична структура, следва да могат да бъдат разкрити от този орган или структура, ако правото на Съюза или правото на държава членка, чийто субект е публичният орган или публичната структура, предвижда това. Такова законодателство следва да съвместява публичния достъп до официални документи и повторната употреба на информацията в обществения сектор с правото на защита на личните данни и поради това може да осигури необходимото съгласуване с правото на защита на личните данни съгласно настоящия регламент. Във връзка с това позоваването на публични органи и структури следва да включва всички органи или други структури, обхванати от правото на държавата членка относно публичния достъп до документи. Директива 2003/98/EО на Европейския парламент и на Съвета¹⁴ оставя непроменено и по никакъв начин не засяга нивото на защита на физическите лица що се отнася до обработката на лични данни съгласно разпоредбите на Съюза и на националното право и по-специално не променя задълженията и правата, установени в настоящия регламент. По-специално, посочената директива не следва да се прилага за документи, достъпът до които е изключен или ограничен по силата на режимите за достъп на основание защита на личните данни, както и за части от документи, достъпни по силата на тези режими и съдържащи лични данни, чиято повторна употреба е определена от правото като несъвместима с правото за защита на физическите лица по отношение на обработката на лични данни.

В правото на държавите членки или в колективните споразумения, включително трудови споразумения, могат да се предвиждат специални разпоредби относно обработването на личните данни на наетите лица по трудово или служебно правоотношение, по-специално във връзка с условията, при които личните данни в контекста на трудово или служебно правоотношение могат да бъдат обработвани въз основа на съгласието на наетото лице, за целите на набирането на персонал, изпълнението на трудовия договор, включително изпълнението на задължения, установени със закон или с колективни споразумения, управлението, планирането и организацията на работата, равенството и многообразието на работното място, здравословните и безопасни условия на труд, както и за целите на упражняването и ползването на индивидуална или колективна основа на правата и облагите от заетостта, а също и за целите на прекратяването на трудовото или служебното правоотношение.

Обработването на лични данни за целите на архивирането в обществен интерес, за научни или исторически изследвания или за статистически цели следва да се извършва при прилагане на подходящи гаранции за правата и свободите на субекта на данните в съответствие с настоящия регламент. Посочените гаранции следва да осигурят наличието на технически и организационни мерки, по-специално с оглед на спазването на принципа за свеждане на данните до минимум. По-нататъшното обработване на лични данни за целите на архивирането в обществен интерес, за научни или исторически изследвания или за статистически цели се извършва, когато администраторът е преценил възможността за постигане на тези цели чрез обработването на лични данни, които не позволяват или повече не позволяват идентифицирането на субекта на данните, при условие че съществуват подходящи гаранции (като напр. псевдонимизацията на данните). Държавите членки следва да предвидят подходящи гаранции за обработването на лични данни за целите на архивирането в обществен интерес, за научни или исторически изследвания или за статистически цели. На държавите членки следва да бъде разрешено да предвиждат, при конкретни условия, при прилагане на подходящи гаранции за субектите на данни, спецификации и дерогации по отношение на изискванията за информация и правото на коригиране, на изтриване на лични данни, на това да бъдеш забравен, на ограничаване на обработването, на преносимост на данните и на възражение при обработването на лични данни за целите на архивирането в обществен интерес, за научни или исторически изследвания или за статистически цели. Въпросните условия и гаранции могат да доведат до въвеждане на конкретни процедури, за да могат субектите на данни да упражнят тези права, ако това е подходящо с оглед на целите на конкретното обработване, както и до въвеждането на технически и организационни мерки, така че да се сведе до минимум обработването на лични данни в съответствие с принципите на пропорционалност и необходимост. Обработването на лични данни за научни цели следва да съответства и на друго приложимо към този въпрос законодателство, например относно клиничните изпитвания.

Чрез съчетаване на информацията от регистрите изследователите могат да придобият нови познания с голяма стойност, относно широко разпространени медицински условия като сърдечносъдовите заболявания, рака, и депресията. Въз основа на регистрите може да се повиши надеждността на резултатите от научните изследвания, тъй като се базират на много по-голяма част от населението. В социалната област научните изследвания въз основа на регистрите дават възможност на изследователите да придобият съществени познания относно дългосрочното взаимодействие на редица социални условия, като безработица и образование, с останалите условия на живот. Резултатите от научните изследвания, получени чрез регистрите, предоставят солидни, качествени познания, които могат да осигурят базата за формулирането и прилагането на основани на знанието политики, да подобрят качеството на живот на много хора, да повишат ефективността на социалните услуги. За улесняване на научноизследователската дейност личните данни могат да бъдат обработвани за целите на научните изследвания при подходящи условия и гаранции, определени от правото на Съюза или правото на държава членка.

Когато се обработват лични данни за целите на архивирането, настоящият регламент следва да се прилага и за този вид обработване, като се има предвид че настоящият регламент следва да не се прилага за починалите лица. Публичните органи или публичните или частни структури, които съхраняват регистри от обществен интерес, следва да бъдат службите, които, съгласно правото на Съюза или правото на държавата членка, имат законово задължение да получават, съхраняват, оценяват, организират, описват, разпространяват и предоставят достъп до регистри с непреходна стойност в обществен интерес, както и да предоставят информация за тях и да насърчават тяхното поддържане. Освен това на държавите членки следва да се разреши да предвидят по-нататъшното обработване на лични данни за целите на архивирането, например с оглед осигуряването на определена информация, свързана с политическото поведение по време на бивши тоталитарни режими, геноцид, престъпления срещу човечеството, по-специално Холокоста, или военни престъпления.

Когато се обработват лични данни за научноизследователски цели, настоящият регламент следва да се прилага и за този вид обработване. За целите на настоящия регламент обработването на лични данни за научноизследователски цели следва да се тълкува в по-широк смисъл и да включва напр. технологичното развитие и демонстрационни дейности, фундаменталните научни изследвания, приложните научни изследвания и частно финансираните научни изследвания. Освен това следва да се отчита и заложената в член 179, параграф 1 от ДФЕС цел за изграждането на европейско научноизследователско пространство. Научноизследователските цели следва да включват и проучвания, провеждани в обществен интерес в областта на общественото здраве. С оглед на особеностите на обработването на лични данни за научноизследователски цели следва да се прилагат специални условия, по-специално по отношение на публикуването или оповестяването по друг начин на лични данни в контекста на научноизследователските цели. Ако резултатите от научно изследване, по-специално в здравната област, породят необходимост от допълнителни мерки в интерес на субекта на данните, във връзка с тези мерки следва да се прилагат общите правила на настоящия регламент.

Когато се обработват лични данни за целите на исторически изследвания, настоящият регламент следва да се прилага и за този вид обработване. Това следва да включва също исторически изследвания и изследвания за генеалогични цели, като се има предвид че настоящият регламент не следва да се прилага за починали лица.

За целите на даване на съгласие за участие в научноизследователска дейност при клинични изпитвания следва да се прилагат съответните разпоредби на Регламент (EС) № 536/2014 на Европейския парламент и на Съвета¹⁵.

Когато се обработват лични данни за статистически цели, настоящият регламент следва да се прилага за този вид обработване. В рамките на настоящия регламент правото на Съюза или правото на държава членка следва да определя съдържанието на статистическите данни, контрола на достъпа, спецификациите за обработването на лични данни за статистически цели и подходящите мерки за гарантиране на правата и свободите на субекта на данните, както и на поверителността на статистическите данни. Статистически цели означава всяка операция по събиране и обработване на лични данни, необходими за статистически изследвания или за изготвяне на статистически резултати. Тези статистически резултати могат впоследствие да бъдат използвани за различни цели, включително за научноизследователски цели. Статистическата цел означава, че резултатът от обработването за статистически цели не съдържа лични данни, а агрегирани данни, и че този резултат или получените лични данни не се използват в подкрепа на мерки или решения, касаещи конкретно физическо лице.

Поверителната информация, която статистическите органи на национално равнище и на равнището на Съюза събират за изготвянето на официална европейска и официална национална статистика, следва да бъде защитена. Европейската статистика следва да се разработва, изготвя и разпространява в съответствие със статистическите принципи, установени в член 338, параграф 2 от ДФЕС, докато националната статистика следва да съответства и на правото на държавата членка. Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета¹⁶ конкретизира допълнително изискванията относно поверителността на данните на европейската статистика.

По отношение на правомощията на надзорните органи да получават от администратора или от обработващия лични данни достъп до лични данни и достъп до помещенията им, държавите членки могат, в рамките на настоящия регламент, да приемат със закон конкретни правила, за да гарантират задължението за опазване на професионална тайна или на други равностойни задължения за опазване на тайна, доколкото това е необходимо за съгласуване на правото на защита на личните данни със задължението за опазване на професионална тайна. Това не засяга съществуващите задължения на държавите членки да приемат правила за професионална тайна, когато това се изисква от правото на Съюза.

Настоящият регламент зачита и не засяга статута, от който се ползват църквите и религиозните сдружения или общности в държавите членки съгласно съществуващото конституционно право, както е признат в член 17 от ДФЕС.

С цел да бъдат постигнати целите на настоящия регламент, а именно защита на основните права и свободи на физическите лица, и по-специално на тяхното право на защита на личните данни, както и за да се гарантира свободното движение на лични данни в рамките на Съюза, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС. По-специално делегирани актове следва да бъдат приемани по отношение на критериите и изискванията за механизмите за сертифициране, предоставянето на информация под формата на стандартизирани икони и процедурите за представяне на тези икони. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

За да се гарантират еднакви условия за прилагане на настоящия регламент, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия, когато това е предвидено в регламента. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. В този контекст Комисията следва да обмисли специалните мерки за микропредприятията, малките и средните предприятия.

Процедурата по разглеждане следва да се използва за приемането на актове за изпълнение относно стандартни договорни клаузи между администратори и обработващи лични данни и между самите обработващи лични данни, кодекси на поведение; технически стандарти и механизми за сертифициране; адекватното ниво на защита на данните, осигурявано от дадена трета държава, територия или конкретен сектор в тази трета държава, или международна организация; стандартни клаузи за защита; формати и процедури за обмена на информация чрез електронни средства между администраторите, обработващите лични данни и надзорните органи за задължителните фирмени правила; взаимопомощ; и договорености за обмена на информация чрез електронни средства между надзорните органи, както и между надзорните органи и Комитета по защита на данните.

Комисията следва да приеме актове за изпълнение с незабавно приложение, когато наличните доказателства свидетелстват, че трета държава, територия или конкретен сектор в тази трета държава, или международна организация не осигуряват адекватно ниво на защита, и наложителни причини за спешност изискват това.

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно осигуряване на еквивалентно ниво на защита на физическите лица и свободното движение на лични данни навсякъде в Съюза, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата или последиците от предвиденото действие, може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

Директива 95/46/ЕО следва да бъде отменена с настоящия регламент. Обработването, което вече е в ход към датата на прилагане на настоящия регламент, следва да се приведе в съответствие с него в срок от две години, след като регламентът влезе в сила. Когато обработването на данни се основава на съгласие по силата на Директива 95/46/ЕО, не е необходимо субектът на данни да дава отново съгласие, ако начинът, по който е заявено съгласието, съответства на условията в настоящия регламент, за да може администраторът да продължи обработването на данни след датата на прилагане на настоящия регламент. Приетите от Комисията решения и разрешенията на надзорните органи въз основа на Директива 95/46/ЕО остават в сила, докато не бъдат изменени, заменени или отменени.

В съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните и той даде становище на 7 март 2012 г.¹⁷.

Настоящият регламент следва да се прилага спрямо всички въпроси, свързани със защитата на основните права и свободи по отношение на обработването на лични данни, които не са предмет на специалните задължения със същата цел, установени с Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета¹⁸, включително задълженията на администратора и правата на физическите лица. За да се изясни връзката между настоящия регламент и Директива 2002/58/ЕО, директивата следва да бъде съответно изменена. След приемането на настоящия регламент Директива 2002/58/ЕО следва да се преразгледа, по-специално за гарантиране на съгласуваност с настоящия регламент.